— Сигналът сигурно е подаден от някой човек, който си е разхождал кучето. Мисля, че обикновено става така. Поне в парковете.
— Беше ли свързан с интернет интересът на господин Маккан? — попита Ричър.
— Имаше някои аспекти, които му се искаше да разбере по-добре. Подобно на повечето непрофесионалисти, и той си представяше нещата физически. Все едно интернет е някакъв басейн, пълен с плаващи топки за тенис. Като всяка топка за тенис представлява отделен уебсайт, естествено. Но тази представа, разбира се, не отговаря на истината. Уебсайтовете не са физически обекти. Интернет не съществува физически. Няма габарити, нито граници. Няма горе или долу, близо или далече. Макар че може да се твърди, че притежава маса. Дигиталната информация се изразява с единици и нули, което означава, че клетките на паметта или са заредени, или не са. А зареждането представлява енергия, така че, ако се вярва на уравнението на Айнщайн, че „E=mc2“, където „E“ означава енергията, „m“ е масата, а „c“ е скоростта на светлината, трябва да се приеме и уравнението, че „m“ е равно на „E“, разделено на „c“ на квадрат, което е същото уравнение, но изразено по друг начин, и от това би трябвало да следва, че зареждането притежава установима маса. Колкото повече песни и снимки качвате в паметта на телефона си, толкова по-тежък става той. С една трилионна милиардна част от милиграма, разбира се, но все пак.
На екрана на телевизора се видя как камерата от хеликоптера се фокусира върху някакви ниски храсти. Около тях стояха униформени полицаи, виждаха се полицейска лента и неясна фигура в дъното на кадъра, с черни обувки и черен панталон, скрита в храстите. Надписът в долната част на екрана все още гласеше: „Жертва на огнестрелно оръжие в парка“.
— Какво точно искаше да разбере Маккан? — попита Ричър.
— Искаше да разбере защо някои уебсайтове не могат да бъдат открити — обясни възрастната жена. — По същество това е въпрос за търсачките в интернет. В този смисъл неговата представа за басейна беше полезна. Той си представяше милиони топки за тенис, някои от които се поклащат на повърхността на водата, а други плават по-дълбоко, притиснати от тежестта на останалите. Затова аз му предложих да си представи търсачката като дълга копринена панделка, която минава отгоре и отдолу, от всички страни на топките, и се движи с огромна скорост, така че се плъзга по мократа им мъхеста повърхност. А след това да си представи, че някои топки за тенис са направени така, че да имат шипове вместо мъх, като рибарски кукички, а други са направени така, че да нямат никакъв мъх по себе си и да бъдат съвсем гладки, като билярдни топки. Къде ще се закачи копринената панделка? За шиповете, разбира се. И ще се плъзне по билярдните топки, без да се закачи за тях. Точно това трябваше да разбере Питър за търсачките. Интернет работи и в двете посоки. Един уебсайт трябва да иска да бъде открит. Трябва да положи специални усилия, за да се сдобие с ефективни шипове. Това се нарича „оптимизация на търсенето“. И в момента е много сериозна дисциплина. От друга страна, да бъдеш билярдна топка също никак не е лесно. За да останеш скрит, също трябва да се постараеш сериозно.
— Скритите уебсайтове предполагат незаконно съдържание — отбеляза Чан.
— И още как — потвърди възрастната дама. — Или неморално, предполагам. Или и двете едновременно. Аз съм наивна по отношение на тези неща, но човек си представя порнография от най-неприятния вид или поръчки на кокаин и други подобни неща. Тази част от интернет се нарича „Дълбоката мрежа“. Всички тези гладки билярдни топки. Милиони. Топки без шипове и кукички, които си вършат работата, без никой да ги забележи. Дълбоката мрежа сигурно е десет пъти по-голяма от тази на повърхността. Или сто пъти по-голяма. Или повече. Никой не знае. Как би могло да се разбере? Разбира се, тя не бива да се бърка с „Тъмната мрежа“, което означава просто неработещи уебсайтове с повредени линкове, подобно на старите космически спътници, които продължават да се носят в орбита. В този смисъл Тъмната мрежа прилича по-скоро на археологията, а Дълбоката мрежа е нещо като подземния свят на интернет. Естествено, нито едната наистина е тъмна, нито другата наистина е под земята, нали разбирате. Интернет не е физическо място. Не притежава никакви физически характеристики.
На екрана на телевизора се видя как в кадъра бавно влезе една линейка, като се движеше по тревата и скръбно просветваше със светлините на покрива си, а след нея се движеше микробусът на съдебния лекар. От двете коли слязоха още хора и се присъединиха към полицаите.
— Тогава как може някой да открие тези тайни уебсайтове? — попита Чан.