След това, като на някакъв забавен специален ефект във филма, който гледаха по телевизията, полицаите си тръгнаха от парка и след цели четири минути пристигнаха пред къщата, в същите коли, като преминаха от лявата половина на екрана в дясната — изглеждаше бързо, но в действителност бяха изминали дълъг обиколен маршрут. От колите излязоха същите детективи, изтичаха нагоре до входа и влязоха в къщата, а след минута излязоха обратно навън, като говореха напрегнато по мобилните си телефони.
Надписът в долната част на екрана се смени: „Официално е потвърдено, че двата случая са свързани“.
— Госпожо, съжалявам за вашата загуба и за нарушаването на личното ви пространство, което ви предстои — каза Ричър. — От полицията със сигурност ще поискат да ви разпитат. Освен това в истинския живот не става както по телевизията. От ФБР не могат да пристигнат на местопрестъплението и да поемат случая. Трябва да ги оставим да работят сами. Затова ще ви бъдем благодарни, ако изобщо не им казвате, че сме разговаряли. Замесени са всякакви чувствителни интереси. Най-добре изобщо да не им казвате за нас. Дори че по-рано сме били в къщата. Няма нужда да знаят, че сме ги изпреварили.
— Искате да ги излъжа?
— Аз също ще ги излъжа, ако ме попитат кой е съобщил за въоръжени терористи и защо го е направил.
— В такъв случай съм съгласна. И ще го направя — заяви възрастната дама.
— Наистина ли не знаете какъв беше проблемът на Маккан?
— Нали ви казах, че съм му съседка, а не сестра. Трябва да попитате нея.
— Кого?
— Сестра му.
— Той има сестра?
— Точно това ви казах.
— Помислих си, че го казахте образно.
— Не, сестра му е съвсем истинска. Двамата са много близки. Тя е тази, с която би споделил тайните си.
37
Двамата изпратиха госпожа Хопкинс с лимузината и казаха на шофьора, че това ще бъде последният му ангажимент за деня, така че след него беше свободен да се прибере у дома, да се върне в гаража или да направи каквото поиска. Човекът прие жизнерадостно тази новина. Но Ричър си помисли, че последната му задача за деня нямаше да бъде най-приятната. Смяташе, че няма да стигнат до крайната си цел. Щяха да се доближат на няколко пресечки до къщата на възрастната дама, но след това щяха да ги спрат полицаите. Ако възрастната жена носеше доказателство за името и адресната си регистрация, щяха да ѝ позволят да продължи пеша. Или на задната седалка на истинска служебна кола — в зависимост колко спешно искаха да разпитат съседката. Във всеки случай в крайна сметка щеше да се озове на хладно и удобно място, където да ѝ предложат вода и кафе, преди да разговаря с няколко вежливи млади жени.
Значи беше в безопасност.
Чан включи мобилния си телефон. Това също не нарушаваше правилата за безопасност. Хакет вече нямаше как да ги проследи, поне известно време. А те имаха нужда от карти, сателитни снимки, разписания на полети и търсене в интернет. Госпожа Хопкинс им беше казала, че сестрата на Питър Маккан се казва Лидия Леър. Беше доста по-млада от него. Беше се омъжила за лекар и се беше преместила да живее в скъпо предградие на Финикс, щата Аризона. Съпругът ѝ беше богат, но Маккан не беше искал нищо друго от нея, освен да му отдели време и да го изслуша. Разполагаха с адреса ѝ — възрастната дама го беше надраскала на едно листче, което носеше в малкия бележник в чантата си, за да се подсеща да ѝ изпрати картичка за Коледа. Но нямаха телефонен номер. Чан откри кабинета на съпруга в интернет, но рецепционистката не искаше да ѝ даде домашния му телефон. Не беше записан и в базата данни на телефонната компания. Нито съпругът, нито съпругата излизаха някъде в тайните бази данни на компанията на Чан. В Гугъл също не откриха нищо с изключение на една безлична снимка на двойката от някакво благотворително събитие. Доктор Леър и съпругата му госпожа Леър. Събитието беше организирано от фондация за борба с бъбречните заболявания. Мъжът беше със смокинг, жената — с вечерна рокля. Изглеждаше в добро здраве. По нея искряха диаманти, а зъбите ѝ бяха много бели.
В този момент трябваше да вземат решение, в което бяха включени три фактора: колко скоро трябваше да пристигнат във Финикс, колко дълго можеха да чакат полет, който могат да резервират със златната карта, и колко дълго щеше да чака полицията, преди да уведоми сестрата. Ако изобщо решаха да го направят. Тя не беше най-близката му роднина. Най-близкият му роднина беше синът му. Значи щяха да се съсредоточат върху него. Щяха да го потърсят, за да му съобщят. А след това щяха да оставят на него самия да се обади на леля си. Според полицията отговорността щеше да бъде негова. Може би щеше да се справи с нея, а може би не — в зависимост колко сериозни бяха собствените му проблеми. Или предизвикателства.