— Не бива да ѝ казваме — прошепна Чан. — Не сега.
Жената ги доближи и протегна към тях слабата си ръка с добре поддържан маникюр.
— Познаваме ли се? — каза тя. — Аз съм Лидия Леър.
Жената приличаше на снимката си от благотворителното събитие, което бяха открили в Гугъл. Приличаше на жена, която струва един милион долара. Чан се ръкува с нея и се представи, после и Ричър направи същото. Жената каза:
— Ще ви задам същия въпрос, който повтарям през целия следобед, а именно: откъде познавате дъщеря ни, от училище или от работа? Не че това има някакво значение, разбира се. Всички сме дошли на едно и също парти. Но все пак е някаква тема за разговор.
— Ние сме дошли за съвсем друго нещо, госпожо — каза Ричър. — Може би трябва да дойдем пак по-късно. Не искаме да се натрапваме на сватбата. Може да ви донесем седем години лош късмет.
Домакинята се усмихна.
— Мисля, че това се отнася само до счупените огледала — каза тя. — А и това не е сватбата. Далеч не. До сватбата има много време. Това е нещо като предпредпредсватбена закуска, на която са поканени само гостите от страна на младоженката. По този начин хората могат да започнат да се запознават преди останалите събития през седмицата и всички да започнат да набират инерция за най-важната част през уикенда. Дъщеря ми твърди, че сега всички правят така. Но нали знаете как е в днешно време? Сватбите продължават повече от браковете.
Жената се разсмя щастливо, все едно беше сигурна, че тази шега не се отнася за нея самата и бракът на дъщеря ѝ ще продължи вечно.
— Дали ще бъде по-удобно да дойдем тази вечер? — попита Чан.
— Може ли да попитам за какво става дума?
— За вашия брат Питър.
— О, много съжалявам, но май сте пътували напразно. Той не е тук. Не дойде. Ние го очаквахме, разбира се, но полетът от Чикаго е много дълъг. Откъде познавате Питър?
— Нека по-късно вечерта да говорим за това. Ако е удобно. Защото точно сега ви задържаме. И вече ви отнехме твърде много време. Трябва да ви оставим да се върнете при гостите си.
Сестрата на Маккан се усмихна с благодарност и понечи да се обърне. Но след това ѝ хрумна нещо ново, защото отново се обърна към тях и този път изражението ѝ беше друго.
— Някакъв проблем ли има с Питър? — попита тя. — От полицията ли сте?
Чан направи единственото, което можеше да стори като жена, която спазва собствените си правила — престори се, че не е чула и двата въпроса, а вместо това отговори с твърдение, което само приличаше на отговор.
— Ние сме частни детективи — каза тя.
— Кийвър ли ви изпрати?
— Госпожо, сега вече наистина ще трябва да поговорим с вас. Но не бихме искали да ви откъсваме от празненството.
— Някакъв проблем ли има с Питър?
Чан направи същото, което беше направила току-що.
— Госпожо, причината да сме тук е това, че трябва да получим допълнителна информация — каза тя. — Задачата ни е да чуем повече за Питър от вас.
— Елате с мен — каза сестрата на Маккан.
Тримата влязоха в къщата и прекосиха част от нея, за да стигнат до кабинет с тъмна ламперия, плътно затворени капаци на прозорците, за да задържат навън ослепителната светлина на слънцето, дълбоки фотьойли и камина от речни камъни. Седнаха един срещу друг — коленете на двете жени почти се докосваха, а Ричър се облегна назад. Сестрата на Маккан попита:
— Откъде да започна?
— Кажете ни какво знаете за Кийвър — предложи Ричър.
— Не го познавам лично, разбира се. Но Питър обича да обсъжда всичко с мен, така че по време на избора си създадох известно впечатление за всички кандидати.
— Колко кандидати имаше общо?
— В началото бяха осем.
— Дълго време ли отне този избор?
— Почти шест седмици.
— Доста щателен подход.
— Това е характерно за Питър.
— Колко често разговаряте с него?
— Почти всеки ден.
— Колко продължават обажданията?
— Понякога по цял час.
— Доста дълго време.
— Той ми е брат. И е самотен.
— Защо е имал нужда от частен детектив?
— Заради Майкъл, неговия син. Моят племенник.
— Някои хора казват, че той създава проблеми.
— В днешно време е прието да се казва, че създава предизвикателства, но смисълът е същият. Майкъл не създава проблеми. Не би било точно да се изразим по този начин.
— А как би било точно да се изразим?
— Майкъл не е стигнал до края на поточната линия. Пристигнал е на този свят без някои жизненоважни детайли. Опитвам се да не виня майката за това. Но тя не беше добре. Почина по-малко от десет години след раждането му.