— Е, след като отидохте за документите, какво се случи?
— Намерих адресираната до съпруга й бележка, забодена с игла върху възглавницата на кушетката.
— Какво направихте с нея? Прочетохте я и я оставихте пак там?
— Не. Боях се да не би Фред изведнъж да се втурне отнякъде. Откачих я и я прибрах в джоба си.
— Бележката бе предназначена за Фред Милфийлд?
— Да.
— Сега у вас ли е?
— Наистина, мистър Мейсън, не ви ли се струва, че отивате твърде далеч с този разпит?
— Не.
— Тази бележка, мистър Мейсън, засяга съдбата на…
— Тази бележка — прекъсна го адвокатът — е доказателство най-малко но известна страна от случая, който проучвам. Ако сте заинтересуван в избягване на публичност, ще се убедите, че най-разумното, което можете да сторите, е да предоставите на мое разположение информацията, от която се интересувам.
Ван Нийз се поколеба за мити хвърли въпросителен поглед към Дела Стрийт. Тя му кимна насърчително.
— Нима не сте в състояние да видите, че това е най-уместното?
— Е, добре, мистър Мейсън — предаде се Ван Нийз, — възможно е да е най-добре истинските факти да бъдат във вашите ръце. — После отвори чантата си, извади един лист и му го подаде.
Мейсън забеляза, че е бил прикачван с игла. Двете пробождания в горния край на листа и леко поизмачканият му вид бяха последица от това. Бележката бе написана с мастило — почеркът гладък и равен.
Скъпи Фред,
зная, че ще ти се сторя много лоша, по-специално от гледна точка на всичко, което е било помежду ни в миналото, но не мога да постъпя по друг начин. Както съм ти казвала толкова пъти, не мога да бъда господар на сърцето си. Възможно ми е само да се опитвам да овладявам чувствата си, но просто не мога да контролирам това дълбоко заложено нещо, което, може би, е близко до емоция и преливащо от чувственост, и въпреки това е далеч от същинската чувственост.
Обмислях дълго време тази стъпка. Мисля, че ще бъдеш справедлив да признаеш това. Струва ми се, че ти вероятно бе разпознал моите симптоми, но се страхуваше да поставиш диагнозата, точно така, както се боях и аз отначало. Накратко, Фред. Влюбена съм в Дъги това е всичко. То не е последица от нещо, което ти си сторил или не си бил в състояние да сториш, нито пък съществува нещо, което ние двамата можем да направим сега. Ти беше чудесен с мен и аз ще ти се възхищавам винаги и ще те уважавам. Приемам, че през последните четири-пет седмици се чувствувах много самотна, когато всяка минута от времето ти, ден н нощ, бе ангажиран с тази работа около петролните полета. Не те виня за това — зная как работата поглъща човека — и разбирам, че извършваш блестящи дела, които ще те направят много богат човек. Приеми моите искрени поздравления по този повод. Не е нужно да ти казвам, Фред, че не желая нито цент от твоите пари. Можеш да пристъпиш към бракоразводно дело и да го разрешиш, както е удобно на теб при такива обстоятелства. Твоят адвокат ще те посъветва най-добре. Надявам се, че винаги можем да бъдем приятели. Сбогом, скъпи!
Твоя Дафни.
— Прекрасно писъмце — заключи Мейсън.
— Тя говори истината! Всяка нейна дума е самата истина — побърза да я защити Ван Нийз.
— И аз бих казал същото. Кой е Дъг?
— Човекът, с когото щеше да се срещне в Сан Франциско.
— Колко очарователно решено! Как е цялото му име?
Ван Нийз се усмихна и поклати глава.
— Наистина, мистър Мейсън, все пак всяко нещо си има граница.
— Граница за какво?
— Граница за това, колко далеч можем да стигнем в ровенето из интимния живот на хората.
— Глупости! Та тук става дума за разследване на убийство. Кой е Дъг?
— Страхувам се, че не мога да си позволя да ви дам тази информация — сега Ван Нийз бе официален и някак възмутен.
Мейсън блъсна внезапно стола си назад и в следния миг бе прав.
— Чудесно, Ван Нийз! Благодаря ви за това, което ми съобщихте.
— Мога ли да разчитам на вашата дискретност, че ще запазите всичко, което ви казах, в тайна?
— Ни най-малко!
— А аз разбрах тъкмо обратното.
— Погрешно сте ме разбрал.
— Доколкото си спомням, казахте, че алтернативата е да се достави тази информация на полицията.
— Това е точно така.
— Значи, не ще дадете тези сведения на полицията?
— Напротив, ще ги дам точно там. Единственото нещо, което би ме въздържало, би било твърде определеното усещане, защо не бих го сторил.
— Заявявам ви, че всичко това няма нищо общо със смъртта на Фред. Разказаното от мен е нещо, засягащо само него и другия.
— Твърдите, че този човек е в Сан Франциско?