— Имаш ли някоя жена, добър оперативен работник, на която можеш да се довериш?
— За каква цел? За груба работа, за нежна, миловидна или…
— Не. Някоя, която да може да придружава жена от висшето общество по всяко време. Да не я изпуска от поглед ден и нощ.
— Зная такова момиче, но ще ми трябва известно време, за да се свържа с нея.
— Колко време?
— О… може би четири или пет часа, възможно и по-рано.
— Налага ни се да уредим това много по-скоро — заклати нетърпеливо глава Мейсън.
— Разполагам с една жена, Пери, която… Не, Пери, не вярвам тя…
— Проклятие, та няма да умуваме цяла нощ!
— Не може ли аз? — предложи Дела Стрийт. Мейсън се извърна и се втренчи замислено в нея.
— Да, ти можеш и, струва ми се, ти ще трябва да свършиш това.
— Какво е то?
— Когато напущаш кантората — започна Мейсън, — бъди абсолютно сигурна, че никой не те е проследил. Смени няколко автобуса, а после вземи някое такси. Кажи на шофьора, че не искаш зад себе си опашка. Той ще знае какво да стори.
Секретарката кимна едва забележимо.
— Когато установиш съвсем сигурно, че никой не е по дирите ти, стигни по най-краткия път до Юниън Търминъл. Намери Карол Бърбанк. Кажи й да не поставя никакви въпроси, а и ти не й давай никаква информация. Отведи я в хотел Уудридж. Управителят е наш познат. Ще уредя с него всичко, докато вие пристигнете. Регистрирай се под собственото си име, също и Карол, но за нея впиши само инициалите й. С други думи, ако второто й име е Ани, впиши само К. А. Бърбанк. Това ще звучи като име на тежък бизнесмен и едва ли като на жена, разбираш, нали?
Дела Стрийт кимна отново.
— Наеми две стаи с обща баня. В стаята ти ще има две легла. След като се настаниш и момчето, донесло багажа ти, излезе, премести Карол с вещите й при себе си, като заключиш банята откъм нейната стая. Дръж Карол постоянно под око ида не се отделя от теб.
— За колко време?
— Докато ти се обадя. Скрий я от контакт със света и я дръж така.
Дела влезе в дрешника, постави шапката си и взе палтото си.
— Не ми харесва това, Пери — намеси се Пол Дрейк.
— Нито на мен — отвърна троснато Мейсън. — По дяволите! Ако само ти би могъл да намериш някаква подходяща жена, която…
— Разбери ме, Пери! Днес не можеш току-така да откриеш някаква жена за отговорна работа. Аз съм късметлия, че изобщо имам на разположение оперативни работници, жени…
Дела Стрийт се насочи към вратата, засуети се за миг и отправи въпросителен поглед към шефа си.
— Е, добре?
— Тръгвай, Дела — помаха с ръка Мейсън, — и успех!
XIII
— Всичко е наред, мадам! — оповести шофьорът на наетото от Дела такси. — Сега можете да заложите на бас и последния си долар, че никой не е по дирите ви.
Седнала на сгъваемото столче, откъдето можеше да гледа през задното стъкло и едновременно да хвърля по някой погледна пътя пред себе си, Дела Стрийт се съгласи.
— Да, предполагам, че никой не ни следи.
— Сега накъде?
— Юниън Търминъл.
Колата зави зад един ъгъл. Водачът отправи крадешком поглед към пасажерката, в който се четеше нескрито възхищение.
— Каква е бедата? Със съпруга ли? Тя кимна утвърдително.
— Мъж, който има за съпруга момиче като вас — изрече той с чувство, — е длъжен да съзнава колко е щастлив и ако започне да ви причинява злини, би трябвало някой да му друсне един по мутрата.
— Може би грешката е отчасти и моя.
— Ваша грешка! — възмути се шофьорът. — Как можахте да го кажете! Човек като мен навиква да разбира хората от един поглед. Всеки, който не може да я кара с вас, не е човек, туй то.
— Благодаря ви! — произнесе Дела смирено.
Шофьорът се поразмърда леко на мястото си, поизпъна важно рамене и се изпъчи.
— Когато стигнем гарата, вие идете да свършите работата си, мадам. Ако там се намери някой да ви чака и да се опитва да ви безпокои, аз ще се погрижа да не ви дотяга.
— О, не чак дотам! — каза бързешком Дела. — Сега всичко е наред. Сигурна съм, че той не ще е там. Той няма представа къде съм.
— Е, да. Досега още никой не ни е проследил, ако това е, което искате да кажете.
— Точно така.
— Ако някой се бе опитал да се лепне зад нас — изсмя се самодоволно водачът на таксито, — той вече ще да е в болницата. Знаете ги тези неща, нали? Нашето брата, таксиджиите дето непрекъснато кръстосваме гъстия градски трафик, сме такива, че знаем какво можем да вършим и какво не. И знаем още как да постъпваме, за да направим, каквото можем. Ха вземете сега някой любител, дето влиза в колата си веднъж седмично и, може би, не преминава през уличното движение повече от десет-петнадесет часа месечно — такъв няма никакви шансове!