В малката къщичка на края на кея блестеше светлина и човекът, който стоеше вътре на топло, щом чу тежките стъпки на Мейсън и бързото стакато от токчетата на Дела, отвори вратата и им се ухили приветливо за поздрав.
— Здравейте, Кемрън! — обади се Мейсън.
— ’бър вечер! — посрещна ги той.
— Всичко наред ли е?
Очите на Кемрън се присвиха в тиха, блага усмивка. Пожълтелите му зъби стискаха здраво къса, с изгризан мундщук луличка. Той я извади от устата си.
— По-добре влезте за няколко минути да се позатоплите. Там върху водата ще бъде яко студено. В кабината на яхтата има печка, но докато стигнете там, ще премръзнете. Върху моята печка пее чайник с гореща вода и ром. Ако ви се харесва горещ ром с масло, аз…
Мейсън не го дочака даже да завърши.
— Какво още ви задържа тогава?
Кемрън погледна усмихнат към Дела и отправи някак неуверено въпрос към Мейсън.
— Две чашки или три?
— Три — бе отговорът на младото момиче.
— И можете да го приготвите толкова силен, колкото ви харесва — допълни Мейсън.
Кемрън постави по една солидна бучка масло в три чаени чашки, наля кипяща вода, захар и подправки, а след това и ром.
— Брат ми се занимава с добив на масло — обясни той. — Праща ми достатъчно, за да облажвам рома си. Вие, хора, няма ли да се съблечете?
— Не — отвърна Мейсън, — тръгваме веднага, щом приключим с рома. Не ще ни навреди да наберем малко топлина, реди да тръгнем.
Дела и Мейсън мълчаливо кимнаха един другиму наздравица над ръба на дебелите порцеланови чаши и засърбаха горещото питие.
— Това е животоспасяващ елексир — възхити се Мейсън.
— Ъхъ. Тази нощ доста затегна. Около полунощ винаги застудява над водата. Налага ми се често да обикалям нощем и ви казвам, че е много приятно да се прибереш в тази малка уютна колибка.
— Не се ли чувствувате самотен тук? — попита Дела?
— Не — запуфка доволно с лулата си Кемрън. — Имам си книги и… е, не зная, човек може да се почувствува самотен в голяма къща, но не и в малка колибка като тази, където всяко нещо е на мястото си. След всичко привиквате така със самотата си, че поминавате сам много по-добре, отколкото с когото и да било.
— За колко време ще достигнем яхтата? — запита Мейсън.
— О, не повече от десет минути. Доколкото разбрах, искате да ви отведа до там с моята малка моторница и да ви оставя. После да ви прибера около 2:00, нали?
— Точно така.
— Разбрано — съгласи се Кемрън, — ще пристигна навреме за вас. Исках само да разбера точно часа, понеже не обичам да напускам за дълго време къщичката. В действителност и не бива, но предполагам, че такова кратко отсъствие не ще навреди никому. Бих искал само да разчетете времето си така, че да сте готови за връщане веднага, щом пристигна. Открихте ли някакви улики?
— Улики не — засмя се Мейсън, — искаме да поогледаме.
— Хм.
— Разбира се, можем и да открием нещичко.
— Прав сте. Как ви се сторих днес на свидетелската скамейка? Не увредих ли с нещо вашата теза?
— Ни най-малко.
— Това ми харесва. Надявам се, че ще отървете и двамата. Чудесни хора са. Мистър Бърбанк ми е добър приятел. И дъщеричката му, така привързана към него. Такова скромно и възпитано момиче! Е, ако сте готови, да тръгваме!
Мейсън и Дела Стрийт оставиха празните чаши на мивката.
— Да вървим! — подкани адвокатът.
Скоро моторчето разбуди нощта. Моторницата се понесе напред, като носът й надипли водната повърхност от двете й страни. Студената нощ поглади лицата им с влажни, ледени пръсти. Лодката забръмча в канала, след минута-две заобиколи издадения в морето нос и се заблъска в черните води на речното устие.
— Изглежда, трудно е да се управлява тук? — попита Мейсън.
— О, навиквате така, че и с вързани очи откривате пътя си. Трябва да се придържате към някой ориентир на брега и всичко е благополучно. Вижте върха на този нос, очертан върху ей това насрещно сияние. Дръжте ги точно на една линия. Виждате ли, сега ги оставих зад себе си.
— Още малко и ще ме направите правоспособен навигатор — засмя се Мейсън.
— Има нещо пред нас — отбеляза Дела.
Лодката веднага намали скоростта си.
— Ето и яхтата — извести водачът им. Обиколиха яхтата в кръг и се доближиха до парапета.
— Сега вие се покачете на борда — подкани лодкарят Мейсън.
Мейсън кимна, протегна ръце, улови студения, лепкав железен парапет и се покатери на борда. Кемрън му хвърли въже и се обърна към Дела.