— Тежкият железен ръжен от печката на яхтата.
— Та тогава — възкликна съдията — ако убитият е бил ударен отзад с ръжен, това изключва теорията, че убиецът трябва да е здрав, силен мъж. Дори и жена може с ръжена да нанесе удар, който да има достатъчна сила, за да му счупи черепа, разбира се, ако ударът дойде отзад и свари човека неподготвен за него.
— Точно така — потвърди Мейсън. — Убиецът обаче е недоогледал едно нещо. Защо тялото е било пренесено в положение № 1? Явно защото убиецът е искал да припише убийството на Бърбанк. Веднъж изнесена на бял свят тази истина от Ню Орлеан, Бърбанк би бил обвинен в предумишлено убийство. И така фактът, че убиецът се опита да залепи това убийство на Роджър Бърбанк, говори, че той е някой от тези, които са запознати с неговото минало.
Мейсън взе скицата, сгъна я, постави я в джоба си и продължи.
— Разбира се, не е моя работа да давам ум на областната прокуратура как да върши работата си, но наистина ако съм на мястото на мистър Бъргър, бих си послужил с малко от по-твърдите средства. Когато убиецът придвижи трупа, това бе погрешната му стъпка, издаде се. И това, джентълмени, е всичко, което аз зная за случая с наклонената свещ. Смятам, че то е достатъчно, за да ви доведе до развръзката, ако действувате бързо, разбира се.
XXI
Пери Мейсън, Дела Стрийт, Карол Бърбанк и Роджър Бърбанк седяха в кантората на адвоката. Роджър Бърбанк смучеше нервно пурата си. Мейсън барабанеше леко с пръсти по повърхността на бюрото си. Дела Стрийт бе седнала на ръба на стола зад секретарската си маса. Единствена Карол Бърбанк не даваше външен израз на нервна напрегнатост.
— Пол Дрейк ще пристигне всеки миг — съобщи Мейсън. — Току-що телефонира.
— Мислите ли — запита Карол Бърбанк, — че съдията Нюарк си бе изяснил всичко?
— Не във всички детайли. Бе си изработил теория, що се отнася до времето за извършване на убийството, основана върху движението на прилива и отлива, но не му минаваше и през ум, че убиецът бе предал себе си чрез придвижването на тялото. Той… а, ето и Пол.
Едва Дрейк бе почукал на вратата и Дела вече я бе отворила пред него. Под давление на възбудата у Дрейк бе изчезнала привичната му отпуснатост.
— Ти им отвори очите, Пери — започна той, без да губи време за поздрав. — Картината се очертава полека-лека.
— Имаме вече и признание? — запита Мейсън.
— Все още няма от главния виновник. Той стои със стиснати зъби. Мисис Милфийлд засега рисува картината.
— Какво разказва тя?
— Достатъчно, за да може Бъргър да изготви обвинението. Кажи ми, Пери, как разбра кой е извършил убийството?
— В центъра на всичко стоеше фактът, че трупът бе преместен от положение № 2 в положение № 1. Това показваше, че лицето, което го е преместило, трябва да знае нещичко за „скелета в гардероба на Бърбанк“ и е съобразило, че ако може да стори всичко така, та да изглежда, че Бърбанк е извършил престъплението, то Бърбанк не би имал и следа от шанс да се спаси, още повече че убиецът е съзнавал, че ще бъде направен несръчен опит от страна на фамилията Бърбанк за прикриване на престъплението, а, от друга страна, разобличаването на този опит ще утежни още повече вината на Бърбанк. Съществуваха три външни лица, които знаеха тайната на Бърбанк от миналото му в Ню Орлеан. Отначало я знаеше само Дафни Милфийлд, а по-късно тя я разказа на съпруга си и на Ван Нийз. Цялото бъдеще на Ван Нийз в петролната сделка се основаваше върху възможността на Милфийлд да получава пари в брой от Бърбанк. Ако Бърбанк успееше да докаже измамата на Милфийлд, те нямаше да получат и цент. Както аз виждах картината, понеже вече бе направен опит да се осребри една трагедия от миналото на Бърбанк, убиецът трябваше да бъде или Дафни Милфийлд, или Ван Нийз. Бях склопен да мисля, че е Ван Нийз, защото бях сигурен, че бомбата на яхтата бе поставена от убиеца. Освен това същият вдигна доста шум с веслата, когато се отдалечаваше, и то не така любителски както би го сторил Бъруел, но не и с такава сигурност както един експерт като мисис Милфийлд, която знае да борави с лодка твърде добре. От друга страна, бе явно, че Дафни Милфийлд трябва да е знаела доста рано след убийството за смъртта на съпруга си и трябва да се е кооперирала с убиеца в изграждането на алиби. И тъй заключих, че Дафни ще е слабото звено във веригата.
— Е, прав си, Пери — подхвана Пол Дрейк. — Когато Бърбанк се досетил, че Милфийлд го мами, наредил му да се срещнат на яхтата. Милфийлд изпаднал в паника и се свързал с Ван Нийз. Не знаел просто какво да прави. Смятал да се опита да замаже работата, но, в случай че не успее, разбрали се с Ван Нийз да ликвидират Бърбанк, преди още да се е оплакал някъде. Двамата изготвили и план за убийството. Милфийлд трябвало да наеме лодка от Кемрън, да отиде на яхтата и да се опита да убеди Бърбанк, че всичко е лъжа, като същевременно се опита да разбере какво е известно на Бърбанк. Малко преди да тръгне за яхтата, Милфийлд се свързал по телефона с Палермо. Това сигурно е станало не много време след като Бърбанк е посетил Палермо. По описанието на „конкурентния купувач“, дадено му от Палермо, Милфийлд е разбрал, че е бил Бърбанк. Отчаян, той предложил на Палермо голяма сума, за да отиде на яхтата и разкаже на Бърбанк, че е измислил пялата история за парите, които му дал Милфийлд, понеже познал Бърбанк и смятал да откопчи от него повече: Що се касае до Ван Нийз, според плана им той трябвало да се снабди със сгъваема лодка — тази идея ги осенила, когато видели лодката на Палермо, — да я откара до устието на реката и да я прикрие там, а той да се навърта наоколо на сигурно разстояние, като същевременно наблюдава и яхтата. Уговорили се, когато Милфийлд напуска яхтата, да сигнализира на Ван Нийз. Ако е успял да умири Бърбанк, нямало да последва нищо, но ако не е успял да го убеди със серия лъжи, подкрепени от Палермо, тогава Ван Нийз е трябвало да се доближи съвсем незабелязано до яхтата, да постави бомбата на палубата, да се отдалечи бързо и да достигне мястото, където е оставил колата си. Тук е било необходимо само да сгъне лодката, да я натовари и да се прибере. На Ван Нийз би му било нужно алиби за времето на експлозията. Заедно с Дафни Милфийлд, която всъщност е била увлечена по него, изработили схемата за това алиби. Тя трябвало да отиде до летището точно по времето, когато щяло да се извърши взривяването на яхтата. Уговорили се да телефонира на Бъруел в Сан Франциско, като му заяви, че е решила да избяга с него, по обстоятелства извън волята й налагат да се откаже от тази стъпка. Бъруел, неопитен младеж, бил захласнат лудо по нея. Заловила се с него само като обикновен флирт, но той й пишел страстни писма с молби да избяга с него. По-нататък мисис Милфийлд съчинила фалшивата бележка, която привидно имала предназначение да съобщи на съпруга й, че го напуска. Дала тази бележка на Ван Нийз заедно с писмата, писани от Бъруел. Ван Нийз от своя страна е трябвало само под натиск да разказва колебливо как Дафни, емотивната циганка, е отишла па летището и как той я настигнал там. Той трябвало да подкрепи разказа си с драматично представяне на бележката и писмата на Бъруел, оставени на съпруга й. Какво се случило обаче? Бърбанк не се въздържал, повалил Милфийлд с удар и решил да го задържи на яхтата. Покачил се на палубата, отвързал лодката на Милфийлд и я пуснал да се носи свободно по вълните. После седнал в моторницата и изчезнал в посока на яхт-клуба. Видял заминаването на Бърбанк, Ван Нийз естествено се разтревожил доста. Веднага загребал до яхтата и там намерил Милфийлд, замаян още от удара по челюстта. Ван Нийз бил силно нервиран на приятеля си и започнал да го ругае. Милфийлд също се разгневил, обвинил го в интимни връзки с Дафни и го ударил. По физика Ван Нийз не можел да се мери с Милфийлд. Бил е повален още с първия удар, но видял тежкия ръжен до себе си, грабнал го и го стоварил върху главата на Милфийлд. Тялото се строполило на мястото, което ти означи като положение № 2. Когато видял, че приятелят му е мъртъв, Ван Нийз се изплашил. След това изведнъж се досетил, че тъй като Бърбанк се е сбил с Милфийлд, за него ще има възможност да направи така, та да изглежда, че Бърбанк се опитва да използува същото оправдание както преди, когато е убил човек в Ню Орлеан. И така Ван Нийз претърколил трупа до прага, отворил вратата и подредил всичко така, че престъплението да бъде приписано на Бърбанк. После скочил в лодката и се прибрал, но трябвало да разкаже всичко на Дафни. Това не било толкоз трудно. Като й разказал всичко, обещал й, че ако си кротува, бил сигурен, че ще може да постигне с Бърбанк известна договореност относно правата на Милфийлд в петролните находища и тя ще се окаже богата вдовица. Мисис Милфийлд отишла до летището и провела телефонния разговор с Бъруел, точно както го планирали, така че ако полицията се заинтересува, да може да открие, че междуградският разговор е бил проведен от една от телефонните кабини на летището. Така алибито, което бяха скроили за оправдание на Ван Нийз при убийството на Бърбанк, им дошло готово на ръка при убийството на Милфийлд.