По непонятна причина тревогата го зачовърка още по-остро. Гръмна електронна музика с отсечения, любим на Елси ритъм.
Джак се пресегна към джоба на сакото си и извади малък бележник с бели листа. Носеше и черна химикалка. Започна с изпитото лице на младежа, облегнал се на стената и го задебна, за да го улови неподвижен за няколко секунди. Не хареса опита си, смачка листчето и се обърна към Елси — улови линията на косата й, бузите и очите с няколко пестеливи щриха, после добави бялата яка на ризата й. Обърна малкото листче в бележника си. Магията бе подействувала. Тревогата му се поразсея.
Разчистваха място за танцуване, някои от посетителите трябваше да преместят столовете и масите си по-назад. Младежът на име Людо, който се бе спотайвал до този момент като заек, скокна и протегна ръка на Елси. Елси стана от стола. Широк черен колан пристягаше бялата й блуза над белите й панталони, толкова отпуснати и широки, че бедрата й изглеждаха леко закръглени — ефектът беше пленителен.
Не искам да я наблюдавам, помисли си Джак, защото ще падне на пода. Но Елси не падна нито веднъж — защо му бе минало през ума, че с нея ще се случи нещо страшно? Джак притисна за миг длани до пламналото си лице.
— Добре ли си, Джак? — попита го Наталия. — Тук е много горещо, нали?
— Да. Нищо ми няма.
Наталия пожела още едно уиски и Марион се изправи, за да привлече вниманието на Джонатан. Питието бе донесено за рекордно време от едно момиче и Джак използува възможността да си поръча бира. Наталия наблюдаваше Елси на дансинга. Момчето се оказа великолепен танцьор. Тялото му се извиваше почти до земята, скрито от редицата маси. Елси танцуваше около него. Джак я гледаше на пресекулки, погледът му улавяше за част от секундата бялата фигура в движение и после се затваряше като прищракващ фотоапарат, за да запечата образа й в съзнанието си. Чу като в просъница гласа на Марион, обясняващ на Наталия:
— … каза ми, че обичала да танцува в стаята си на тъмно, да танцува гола, докато не й изтръпнат краката. Вярвам й!
Тогава Елси тръгна към тях, царствено спокойна и леко задъхана, с полуразтворени устни, без да поглежда към никого. Взе една цигара и се наведе към момчето, което щракна със запалката си през масата. Не вдигна даже поглед към лицето му, не му благодари за огънчето. Усмихна се широко на Наталия.
Джак извади бележника от джоба си. Започна да рисува две момичета-лесбийки, облегнати на стената отляво, които сякаш бяха застинали в някаква срамежлива поза, макар и да се преструваха на безучастни. Джак усети, че познава отнякъде едната — „дивата разбойничка, излязла от гората“ — Фран, тя ли бе? Бившата твърдоглава приятелка на Дженивиев. Момичето с нея не беше Дженивиев, а брюнетка с къса коса, облечена в преголямо за нея вечерно сако, под което очевидно не носеше нищо друго. Джак се зае да прави карикатура на Фран, понеже я намираше за поразително непривлекателна. Челюстта й беше къса, но широка и доста масивна, сякаш можеше да издържи на тежък боксьорски юмрук; очите й бе изрисувал като на злобно прасе, с гъсти малки точици за обозначение на ирисите, а устата й представляваше тънък процеп, издаващ свадлив и долен характер. Очите й му напомниха за кучето на Линдърман — Бог, но кучето поне имаше добродушна и извинителна усмивка, когато наблюдаваше хората. Джак се подсмихна под нос.
— Мога ли да видя? — попита усмихната Марион. — Или не обичаш да ти надничат в ръцете?
Джак поклати глава.
— Не сега, Марион. Някой друг път, обещавам ти. — Бирата му пристигна и той отпи една глътка. Как да разсмее Елси? Джак облиза капчица пяна от горната си устна.
— Елси?
Тя прекъсна разговора си с Наталия и се обърна към него.
— Да?
— Обичаш ли ме все още, Елси? — попита той с носталгичен и замислен глас.
Елси избухна в смях, погледна го и отново се разсмя, сякаш смехът й красноречиво заместваше думите. Порозовяха ли бузите й или само така му се стори?
Наталия го чу и разтегли устни в лека, полубезразлична усмивка.
Тази вечер премълча пред Наталия за похожденията на Линдърман из Грийн стрийт. Ако Елси бе споделила тревогите си с нея, тя сама щеше да му го съобщи, макар и да не издаваше с нищо, че знае за случая. Похвали му се, че успели да продадат три картини на Силвестър, една от които за три хиляди и петстотин. А Елси щяла да бъде на гости през великденската ваканция у някакви свои приятели в Ню Джърси. И Марион била поканена, но възнамерявала да остане тук.