А отгоре на всичко Съдърланд не бе имал почтеността или смелостта да отговори на писмото му!
Ралф рязко се извърна и затегли Бог за каишката към дома. Спомни си за учтивите полузагатнати намеци в писмото си по отношение на новото увлечение на Съдърланд, напомнящи му с най-сдържан и любезен тон за непоправимата вреда, която щеше да нанесе на Елси. Ралф бе намекнал и за възможността да се обърне към властите, тоест към полицията, но дори и тази заплаха бе изразил с най-меки думи. На двадесет години, Елси бе вече на „юридически валидна“ възраст, когато съгласието й важи пред закона, но едно полицейско разследване можеше да я принуди да даде името и адреса на родителите си, а Ралф тъкмо това и желаеше, тъй като бе сигурен, че родителите й щяха…
Мислите му се преплетоха. Всъщност, срамуваше се да отиде в полицията. Не беше ли на шестнайсет юридически валидната възраст при момичетата? Не би ли могла Елси да откаже да даде адреса на родителите си?
— Здрасти, шашльо — изхили се едно дванайсетгодишно хлапе и запрати топката си за тенис към вратата на Ралф.
Ралф не го удостои с внимание.
Няколко минути по-късно, когато вървеше забързан към спирката на метрото на Кристофър Стрийт, Ралф зърна Джак Съдърланд. Съдърланд вървеше срещу него и го поздрави широко усмихнат.
— Добър вечер, мистър Линдърман, как сте? — попита Съдърланд. Мускулестото му стройно тяло бе в сини джинси и пуловер с остро деколте.
— Благодаря, много добре, а вие?
— Чудесно. Между другото, Елси се премести пак, този път в Уест Сайд. Мисля, че преди живееше по на изток. Чувствува се много добре и възнамерява да замине за месец извън града. Пролетна ваканция… Струва ми се, че има някакъв млад човек в картинката.
И Ралф забеляза как Съдърланд му намигна. Съдърланд пристъпваше от крак на крак в спортните си обувки, сякаш желаеше час по-скоро да се втурне напред.
— Млад човек? Какъв? — недоверчиво попита Ралф.
— Едно момче, с което се запознала в училището, което посещава. Чух, че бил много симпатичен младеж. До скоро, мистър Линдърман! — И Джак Съдърланд хукна напред.
— Къде по-точно живее? — извика Линдърман след него, но безрезултатно.
Съдърланд бягаше в тръс сега и почти се бе изгубил от погледа му. Ралф не му повярва.
Глава тридесета
Джак стигна до външната врата все още усмихнат. Какъв театър бе изиграл преди малко, сияещ от жизнерадост и благоразположение? Преди два дни му бе хрумнала чудесната идея да даде добър ритник на Линдърман, щом го срещне следващия път на улицата, давайки му фалшива информация за квартирата на Елси и да й измисли и един приятел, за да го извади извън кожата му. Линдърман изглеждаше ужасно, със сенки под очите и лошо избръснат, с набола четина и няколко следи от порязване.
Последната седмица бе донесла на Джак няколко хубави новини. Илюстрациите му за Тибетската книга бяха одобрени, успял бе да продаде и тридесет или четиридесет рисунки с новата си точкова техника. А баща му, Чарлз, донякъде се бе умилостивил към него, което не се дължеше на нищо друго, освен на книгата за „Мечтите“ и на благоприятното впечатление, което очевидно му бе произвела. Чичо Роджър му бе съобщил, че баща му с удоволствие би приел един екземпляр за подарък. Джак я бе надписал на майка си и на баща си, разбира се, и майка му му изпрати писмо. Тогава и баща му се смили и му написа кратко писмо, в което заявяваше, че искрено се радва да види една „добре изпипана работа“ на Джак, добавяйки накрая, че рисунките му сега показват увереност в стила или някакъв комплимент от този род. Другото приятно събитие в живота му бе решението да заминат в края на юни с Наталия на пътешествие до Югославия и Гърция. Наталия обичаше и двете страни. Джак се надяваше на малко по-щастливи преживявания в Югославия, отколкото на двадесет и две годишна възраст в техния затвор.