В началото на май Елси замина за повече от седмица в Ню Джърси, отсядайки в една къща в компанията на около шест човека. Изпрати им оттам две пощенски картички, адресирани до него и Наталия, в които разказваше за плуване, яздене и „готвене на открито в двора“. Тогава пристигна и един подарък за дома от Елси — конски чул на жълти и зелени квадрати, обшит по краищата с кожа. Джак го нарече „твърдото одеяло“, тъй като бе толкова дебело, че трудно можеше да се сгъне и стърчеше в краищата си на двойното им легло. Един съботен следобед Наталия отиде с колата до Ню Джърси, за да се види с Елси и се върна в неделя късно вечерта. Джак не я попита дали е прекарала нощта в къщата, в която бе отседнала Елси. Имаше чувството, че са отскочили до някой мотел в близко съседство.
Джак се зарадва на топлото отношение на баща си. Свикнал бе да мисли, че може да живее без близостта и материалната подкрепа на родителите си, но не можеше да отрече, че баща му дълбоко го бе наранил с поведението си след случая с югославския затвор. „Липса на дисциплина“, бе му натяквал тогава — фраза, с която изразяваше най-голямото си презрение. Никога вече не бе смъркал кока, дори за развлечение, дори когато баща му нямаше как да разбере, никога не се напиваше, както правеха от време на време някои хора, спря и да пуши. Ако бе споменал на някого за тези промени в живота, си, то това бе единствено чичо Роджър, но не и на баща му, на когото не бе писал, ако не се броят няколкото картички за Коледа, вече седем или осем години до момента, когато му бе изпратил един екземпляр от „Мечтите“. Джак си спомни за една своя теория, когато спря да пуши: хората не се нуждаят от опиати, възможно е да минеш от едно състояние в друго, по-щастливо, чрез музика или гледане на живопис, а може би и чрез малко работа понякога. Определено не действаше по начина, по който действаше коката, но имаше нещо в тази теория. Джак вярваше в нея и до днес. Сигурен бе, че може само да застане до един отворен прозорец и да се доведе до състояние на замаяност или даже до припадък, представяйки си катастрофа с кола, нечий смазан череп и изкормени вътрешности срещу някой пътен знак. Но никога не се осмеляваше да осъществи докрай този експеримент, за да не припадне наистина. Възможно ли бе Елси, със своята разпаленост, да прави същото? „… не само Ню Йорк, всичко за мен е понякога като огромна изненада. Музиката, особено когато се събудя… Разбира се, че мисля за водородната бомба, макар и не всеки ден. Тогава поглеждам нагоре и виждам, че небето е все още ясно. Но мога да си представя облака, надвиснал там…“ Джак си спомни, че веднъж бе заговорила в подобно душевно състояние, припомни си и наивния й и сериозен глас.
Елси се обади два пъти от Кънектикът, веднъж, когато и двамата си бяха у дома, и втория път, когато Джак бе излязъл и Наталия му съобщи за това по-късно. После Елси се завърна и същата вечер Наталия отиде да я види на Грийн стрийт. Попита го не иска ли да дойде и той, но Джак отказа под предлог, че ще работи. Щели да ходят заедно с Марион да вечерят в един ресторант наблизо в квартала. Елси била силно почервеняла от слънцето, съобщи Наталия и добави, че навярно й предстои много работа, съдейки по писмата и съобщенията в пощенската й кутия.
От това, което Наталия разказваше за вечерите, прекарани заедно, ставаше ясно, че трите се разбират добре помежду си и запазват приятелските си отношения. Опитваше ли се Наталия да отнеме Елси от Марион или не? Не беше ли се откъснала вече Елси от Марион и останала просто да споделя апартамента с нея? Не вярваше в това. По-вероятно бе Елси да е непостоянна, толкова непостоянна, че лесно би могла да задържи две приятелки до себе си. А Наталия, както винаги, бе толкова уверена в себе си, че можеше да си позволи бавна игра, знаейки, че накрая тя ще спечели. Джак очакваше Наталия да го попита дали би имал нещо против ако и Елси дойде с тях в Югославия и Гърция. Всъщност, не би имал нищо против. Можеше да си представи как преспива от време на време в хотела на Елси или в някой пансион, докато Елси прекарва нощта с Наталия. При мисълта за това се усмихна. Щяха да наемат малка къщичка на някой гръцки остров за три седмици. Но изглежда, че това лято на Елси й предстояха много задължения. Както бе забелязала Наталия, Елси Тайлър бе амбициозна.
Джак и Наталия обсъдиха вариантите за следващото училище на Амелия, тъй като тя навършваше шест години през юни и Наталия предпочиташе да я откъсне час по-скоро от атмосферата на детска забавачница, както се изразяваше тя, в Златната академия на западната Дванадесета улица. Посъветваха се със семейство Армстронг, чийто син Джейсън бе с година по-голям от Амелия и научиха, че са избрали енорийско училище. „Ако родителите желаят детето им да спи у дома и цивилизована атмосфера — каза Илейн, — то няма по-добро училище от енорийското. Няма проблем, ако искате да избегнете религиозното обучение — те наблягат повече на стандартната учебна програма.“ И Джак, и Наталия си поставиха за задача да проверят за енорийско училище — оказа се, че в квартала им има едно.