Боб Кемпбъл се бе оказал може би прав, когато не съобщи веднага за смъртта на Луис, мина му през ума. Новината се беше разнесла чрез техни приятели и познати, ала седмици след събитието. Боб сподели с тях, че му се обаждали по телефона, но получил твърде малко съболезнователни писма, на които бил длъжен да отговори. Джак си припомни, че Наталия бе съобщила новината за Луис на Елси и изглежда точно тогава тя му бе написала писмо, толкова трогателно писмо, че една вечер, когато бяха поканили Боб на вечеря, той го бе донесъл със себе си, за да им го прочете. Наталия го прелисти и очите й — Джак не бе сигурен — се бяха навлажнили, когато връчи писмото на Боб. „Да, Луис наистина би го харесал“, каза тя. Понякога, в неделя или късно вечер, Джак долавяше промяна в Наталия, някаква разсеяност, когато — или може би Джак само си въобразяваше — си мислеше, че ако Луис бе жив, щеше да му се обади, щяха да се срещнат някъде и да разговарят до зори.
Телефонът звънна — обаждаше се Илейн Армстронг, за да ги попита ще ходят ли в събота сутринта на Базара за изкуство и художествени занаяти на Кристофър стрийт. Джак и Наталия охотно се съгласиха. Срещнаха се със семейство Армстронг на северозападния ъгъл на Блийкър и Кристофър, както се бяха уговорили. Бяха довели и децата със себе си, Макс даде строги нареждания на Джейсън да внимава да не се изгуби или да не направи някаква пакост, а Джейсън отвърна, че ако това се случи, то лесно ще намери пътя за вкъщи. Джак предпочиташе за по-сигурно да държи ръката на Амелия в своята. После я качи на „конче“ върху раменете си. Пълно бе с хора, които се шляеха безцелно или се тълпяха около сергиите със стоки, наредени върху широки талпи. Имаше керамични изделия, някои добри, други — ужасни, и всякакъв вид изделия от дърво, от простите купички за масло до сглобяемите кукли.
— Хора, насам! Хайде да видим кой е най-големият паралия! — крещеше една циганка иззад тезгяха с кожени кесийки и колани.
— Вече ожаднях за една бира — каза Макс на Джак. — Ще се върна след секунда. — Забелязал бе сергия със закуски.
Наталия си купи наниз с някакви сушени продукти, които изглеждаха ужасно, дори не бяха и чисти.
— Първо ги накисваш във вода — каза тя и ги окачи на врата си като гердан.
— Какво е това, чушки ли? — попита Джак, но не получи отговор, тъй като Наталия бе зареяла нанякъде поглед.
Макс се върна с две кутийки бира и подаде едната на Джак.
Илейн, облечена тази сутрин в синьо-бял костюм с пола-панталон, се наведе над една сергия и обсъди с Макс покупката на голяма кувертюра за легло в розово и зелено за сто и двайсет долара. Макс се престори, че няма толкова пари в себе си, но Илейн усмихната възрази, че в този случай не му остава нищо друго, освен да използува кредитната си карта, която сигурно бе взел.
Джак изостана за минута от компанията и се качи с Амелия на малка площадка, за да си поеме глътка въздух и да се освободи от напрежението. Наталия се бе навела над сергия с портмонета и чанти, но Джак бе сигурен, че няма да си купи нищо, макар и да бе забелязал красива бяла кожена чанта с жълта украса, която му напомни за Елси.
— Татко, подуших печена наденица! — изкрещя Амелия в ухото му и го зарита с крачета, сякаш пришпорваше кон.
— А аз подуших шест вида наденици, една от друга по-отвратителни — отвърна Джак. — Ще трябва да изчакаш обяда. — Внезапно Джак зърна Елси, която пресичаше улицата недалеч пред тях. — Наталия, виж! Елси е там — на улицата, с Марион!
— Даа! — Наталия изкачи стъпалата и застана до Джак. — Ей, Елси! Марион!
Елси се обърна сякаш в отговор на вика, но ако се съдеше по спокойствието, с което заговори с Марион, не бе чула гласа на Наталия сред врявата наоколо. Една латерна и един грамофон-автомат прорязваха с пискливите си звуци ниското жужене на тълпата.
— Ел-си! — изписка пронизително Амелия и замаха с ръка.
— Няма как да я настигнем — каза Наталия, когато двете фигури се изгубиха в тълпата в посока към Шеридън Скуеър. — Жалко. Можехме да ги поканим на обяд.