— Да.
Отиваха със семейство Армстронг да похапнат в един ресторант наблизо.
— А сега ме свали долу — измрънка Амелия. — Страшно съм гладна!
Джак се наведе и я пусна на земята.
— Можех да видя чак оттук колко е загоряла — усмихна се Джак. — Кожата й е наистина розова.
— Трябваше да я видиш преди седмица! — Наталия слезе по стъпалата. — Преди два дни позира за реклама на бански костюм. За щастие беше цялата розова.
Обядваха в едно заведение, разположено на шумния ъгъл между западната Четвърта и Единадесета улица. Илейн бе поставила зелено-розовата си кувертюра в голяма найлонова торбичка.
Глава тридесет и първа
Джак рисуваше извитата странична облегалка на едно кресло в пастелнорозов цвят, когато телефонът иззвъня. Остави го да звъни пет или шест пъти, докато не използува цялата боя от четката. Наталия бе завела този следобед Амелия на разходка из някои художествени галерии в северната част на града.
— Ало? — обади се Джак.
— Ало, Джак! — прозвуча напрегнатият глас на Марион от другата страна на слушалката. — Можеш ли да дойдеш? Веднага! Моля те!
— Какво се е случило?
— Елси е ранена! И то много тежко!
— Къде е тя?
— Тук, на Грийн стрийт!
— Какво е станало? Повика ли лекар?
— Н-не. Има… — Марион изхлипа сподавено.
— Марион, обади се на „Сейнт Винсънт“! Ако искаш, мога да се обадя аз.
— Ела по-скоро!
— Тръгвам. Но се обади на болницата, чуваш ли?
Джак грабна ключовете и портфейла си и се стрелна с мълниеносна скорост навън. Как се бе наранила Елси? От стълба ли бе паднала? Или някой бе нахълтал в апартамента й? Джак се втурна на бегом по Блийкър в южна посока, оглеждайки се трескаво за такси.
Реши, че ако зърне някъде такси, ще се затича с всички сили, за да го догони. Но това не означаваше ли, че би могъл да изпревари което и да е такси по пътя си? Опита се да уеднакви дишането си и бягането с вътрешния си ритъм, обмисляйки следващите си стъпки, като отскачаше от време на време от тротоара на уличното платно, за да не се сблъска с мудните минувачи.
От Хаустън се затича в източна посока и пресече на бегом булеварда, използувайки зелената светлина на светофара. Едва не връхлетя върху една бебешка количка, тъй като жената, която я тласкаше пред себе си, кривна в уплахата си встрани, но за щастие, само я разклати.
— Извинете! — извика Джак през рамо.
— Луд ли сте? — кресна зад него жената.
Най-сетне Джак натисна звънеца, на който името Гил бе надраскано с молив над някакво друго име. Спомни си, че Марион живееше в този апартамент под наем.
Звънецът на домофона забръмча и Джак влетя в малко квадратно фоайе. Вътрешната врата в коридора бе отключена.
— Джак! — извика Марион някъде отгоре.
— Идвам! — Джак вземаше задъхан по две стъпала наведнъж.
— Какво става тук, по дяволите! — чу се глас от долната стълбищна площадка през открехнатата врата на един апартамент. Джак забеляза за миг с ъгълчето на окото си смръщената физиономия на мъж на средна възраст, застанал отвън с ръка на валчестата дръжка.
— Джак, Джак, насам! — извика Марион, сгърчена и трепереща от уплаха.
Джак влетя през друга врата вдясно от стълбището.
Елси лежеше на пода по гръб, с една възглавница, пъхната под главата й. От горната част на главата й по лицето й се стичаше кръв.
— Господи! — простена Джак. — Какво, по дяволите, е станало?
— Нападнаха я долу на вратата! Чух я да крещи — когато слязох, забелязах, че някой побягна навън. Елси бе паднала на стъпалата, но беше все още… кълна се, беше жива, докато я извличах нагоре! Опита се да ми каже нещо!
Джак опипа с палец китката на Елси — стори му се доста студена, но самият той бе все още разгорещен. Полуотворените й очи го ужасиха.
— Обади ли се в болницата „Сейнт Винсънт“?
— Винс телефонира. Момчето от най-долния етаж… Мислиш ли, че е мъртва, Джак? — Марион трепереше.
Джак се опита да премери пулса й. Пулс нямаше. Приближи изпотените си пръсти до горната й устна, но не долови дишане. Разгърна бялото й яке и потресен забеляза още кръв на левия й хълбок и по-надолу, под сините й джинси.
— Божичко! Дай ми едно одеяло, Марион!
Марион прекрачи във вътрешността на мансардата, измъкна одеялото на едно от леглата, довлече го, дърпайки го за единия край и покриха с него Елси до врата.