— Джак, мислиш ли, че е мъртва?
— Не знам. За бога, кой беше долу? Можа ли да го видиш?
Марион поклати глава.
— Видях, че вратата се захлопна. Мярнаха ми се бели панталони, мисля. А Елси беше паднала някак с главата нагоре по стъпалата. После Винс, момчето от партера, дойде и ми помогна да я качим. Тогава мислехме, че само са я повалили на земята! Мислехме, че една мокра кърпа ще е достатъчна! Даже казах на Винс да си тръгне и тогава ти се обадих по телефона, после Винс дойде пак и го помолих да телефонира на болницата „Сейнт Винсънт“. Сега може да чака долу на улицата, за да покаже на хората от линейката апартамента.
— Боже мой — простена Джак. Стреснат, забеляза, че главата на Елси изглеждаше леко вдлъбната. Част от кръвта бе потъмняла, друга част все още бе яркочервена.
— Има чудовищна рана на главата! Мислиш ли, че е само в кома, Джак?
Не! Мислеше, че е мъртва. Чу отвън стоновете на линейката, унили и зловещи.
— Идват — каза Марион.
— Кой изверг, по дяволите… Не можа ли да видиш кой изтича зад вратата?
— Не можах да видя, Джак, кълна се. Подозирам, че е отвратителната, гнусна Фран. Кълна се в Бога! — Марион го погледна с широко разтворените си, изпълнени с ужас очи. — Кой друг може да бъде?
След няколко секунди лекарите от болницата, в бели униформи, се надвесиха над Елси, полицай с още един-двама човека, внезапно изпълнили голямата стая, започнаха да задават разни въпроси. Всичко, което успя да дочуе, бе думата „смърт“, общото мнение бе, че Елси е мъртва. Всички трябваше да се отдръпнат встрани, докато един човек правеше снимки първо с одеялото, после с откритото тяло. Попитаха Марион за името й като наемател на апартамента и за връзката й с „момичето тук“, за нейното име и за най-близките й роднини и познати. Марион отиде някъде да потърси адресите.
После се заеха да разпитват Джак. Той носеше документи за самоличност в портфейла си, потвърдени и от Марион, която обясни, че му е телефонирала след четири и го е помолила да дойде тук. Попитаха и двамата имат ли представа кой може да е нападнал момичето; след известно колебание Марион отвърна „не“, а Джак само поклати глава.
По пода заскърцаха обувки. Отнасяха тялото на Елси на носилка.
Марион последва носилката в коридора. Джак стоеше до нея. Страхуваше се да не припадне, но тя бе изправила глава със сурово и неумолимо изражение на лицето. Един мъж фотографираше стълбището долу, а полицаят разговаряше с четирима или петима души, явно обитатели на жилищната сграда.
— Онзи тлъстия, с мустаците — каза Марион на Джак. — Показва си физиономията, само когато трябва да кресне на някого. Винаги пише нещо на машина и не обича да му се вдига шум. Защо не излезе, когато вън, когато Елси… — Гласът й се пресече.
Джак разбра, че тя имаше предвид мъжа на средна възраст от долния етаж, който го бе запитал пред вратата си какво, по дяволите, става тук.
— Кълна се, че Елси ми каза нещо, когато я подхванах — продължи Марион. — Кълна се, че я чух да стене „вдигни ме“ или „помогни ми“.
Джак не можеше да й повярва, не и след като бе забелязал хлътнатината в черепа й. Подхвана Марион за ръка и я поведе към апартамента, който в момента бе празен. Едва сега Марион сякаш се прекърши, раменете й се свлякоха.
— Седни за минутка, Марион.
По челото на Джак се стичаше пот, цялата му риза бе подгизнала. Тюркоазносинята възглавница, която бе пъхната под главата на Елси, беше изплескана с големи, тъмни петна засъхнала кръв, и той бързо я обърна. Кръв се бе просмукала и по синьо-сивия цимент на пода, но биеше по-малко на очи, отколкото върху възглавницата. Нехайно запокитено, встрани лежеше одеялото, с което бяха увили Елси.
— Има ли нещо за пиене, Марион? Един топъл чай би ти се отразил добре.
— Топъл чай! — горчиво се засмя Марион. — Обзалагам се, че в този дом все ще се намери нещо за пиене. Провери горе, вдясно. Налей малко, Джак.
Джак бръкна в шкафчето над мивката, взе бутилка „Къти Сарк“, наля по два пръста в две стъклени чаши и подаде едната на Марион.
Марион отпи.
— Тя седеше точно тук! — Марион се поизпъна на дивана и после рязко скокна.
— Не, сядай долу, Марион. — Но Марион вече се олюляваше към двойното легло в ъгъла, и Джак с мъка успя да я задържи да не падне.
Марион приседна на ръба на леглото.