— Те ще се върнат, Джак. Още не са свършили.
— Кой?
— Полицията.
— Разбира се, че ще се върнат. Нали трябва да открият кой го е извършил. Марион, защо не се обадиш на някой? Искаш ли да дойдеш с мен у дома? При нас? Не можеш да останеш тук самичка. Изпий това.
Тя отпи голяма глътка и червеникавокафявите й клепачи за миг се притвориха, след което погледна по-твърдо Джак.
— Вече се посъвзех.
Джак вдигна поглед към високия бял таван, видя няколко китари, окачени и на двете стени и три или четири рисунки, направени от един и същи човек, които не бяха никак лоши.
— Къде беше Елси днес следобед?
— Имаше работа в два часа в едно студио на източната Тридесет и осма улица. Каза, че ще бъде заета около час и нещо и ще се прибере у дома към четири. Тя беше… Тя… — Гласът на Марион затрепери.
— Ела с мен вкъщи, Марион. Или се обади на някоя приятелка. Няма да те оставя сама тук.
— Ще се обадя на Мира, добре. — Марион потърка челото си.
— Наблизо ли живее?
— Да. — Марион вяло се вдигна от леглото, залитна отново назад, после се изправи и застана като войник, преди Джак да се е пресегнал да я подхване.
— Вече наистина съм по-добре, Джак. И ще намеря кучия син, който го е извършил. Кълна се!
— Не се страхувай за това. Ще го открием.
Марион телефонира, а Джак намокри лицето си на мивката в кухненския бокс, плисна и шепа вода по гърдите си под ризата-кимоно. Чу гласа на Марион:
— Добре, тогава освободи долната врата, тръгвам веднага. След няколко минути. След пет минути.
Заключиха апартамента и се спуснаха по стъпалата. Мъж и жена все още стояха долу във фоайето и възбудено приказваха нещо.
— Вярно ли е, че приятелката ти е мъртва?
— Да — простена Марион и рязко се отдръпна от протегната ръка на жената.
— Полицията още ли е горе, Марион? — обърна към нея сериозното си лице русоляв младеж, облечен в джинси и черна риза.
— Отидоха си. Благодаря ти за помощта, Винс.
— Каква помощ! Нищо не е това! Господи, Елси! — прошепна той и облиза пресъхналите си устни. — Страхувах се да се кача горе, докато полицаите те разпитваха. Ще се върнеш ли тази вечер у дома, Марион?
— Не зная. Отивам у Мира.
— Добре, ние сме си у дома. Обади се, когато се прибереш.
Тръгнаха в южна посока. Марион обясни, че Мира живее съвсем наблизо, през два жилищни блока. Джак леко бе подхванал ръката й — ненужен може би жест, който преди всичко придаваше сила на него и вероятно донякъде успокояваше и Марион.
— Защо мислиш, че Фран го е извършила? — попита я той.
— Защото е изверг. Болна психопатка, а и толкова мразеше Елси. Не зная, Джак, не съм сигурна, но подозирам, че е тя.
Едно хлапе се блъсна в Джак с кормилото на велосипеда си и изкрещя нещо неприлично зад гърба му.
— Но не го спомена пред полицията. Защо?
— Нямам намерение да се забърквам в тази каша. Фалшиво обвинение? Ха! Ще си помислят, че съм истерична. Бой между лесбийки, ще си кажат може би. Имам още много време пред себе си, все ще ми се удаде случай да спомена за Фран. Да видим какво ще излезе от цялата тази неразбория.
Завиха вляво зад ъгъла.
— Не мислиш ли, че може да е Линдърман?
— Лин… Дъртият помияр? Неее, не го виждам в картинката. — Марион внезапно се показа откъм здравомислещата си страна. Обърна сериозните си очи към Джак. — Не, наистина не ми се вярва да е той. Ето, пристигнахме. Или поне аз. — Тя се канеше да изкачи стъпалата на малката площадка пред входа.
— Искам да се уверя, че си влязла — каза Джак и зърна слабата усмивка на Марион, преди да натисне звънеца. — Тази вечер ще си бъдем у дома, Марион. Обади се по телефона, ако желаеш. Дори и ако не е наложително.
— Благодаря ти, Джак. — Гласът на Марион вече звучеше ясно и уверено. Звънецът на домофона избръмча и тя потъна във входа.
Джак постоя няколко секунди нерешително на тротоара, след което пое към дома си с приведена глава, дишайки учестено, като от време на време поглеждаше бегло пред себе си, колкото да избегне сблъскването с някой минувач. В ума му напираха проклятия, гняв, удивление и невяра, и неусетно очите му започнаха да парят — единственият нормален и понятен факт в този момент. Щипещи сълзи измиваха лицето му от праха и предизвикваха остра, палеща болка в очите.
Какво ли правеше Ралф Линдърман в този час? Джак се запъти към дома му, както му бе хрумнало още в мига, когато наливаше „Къти Сарк“ в апартамента на Марион. Щеше да зададе на Линдърман няколко въпроса. Разбира се, можеше и да не го намери в дома му. Не бе сигурен и за номера на къщата му, но щеше да я открие по входа с малката площадка отпред и черната очукана врата. Сега на последното стъпало бе пролазило малко дете и няколко момчета хвърляха мръсна топка за тенис срещу вратата — всички обърнаха глави към Джак и го зазяпаха, когато мина между тях и натисна звънеца на Линдърман. Предната врата не беше заключена.