— Този звънец не работи — каза едно от хлапетата и се разкикоти.
Джак не знаеше да му повярва или не.
— Искате да видите смахнатия стар глупак ли? Качете се направо горе.
Двамата хлапаци писнаха пронизително и се запревиваха от смях.
Джак натисна дръжката на вътрешната врата, която се оказа също отключена и се заизкачва по стъпалата. Гласове и миризми на ядене, плесен и прах. В горещината вратата на всеки апартамент бе мъничко открехната. Най-горният етаж, спомни си Джак, и вратата в дъното, вляво. Джак почука.
Отвътре се разнесоха стъпки.
— Ако си отново ти, няма да ти отворя вратата!
Джак почука по-силно.
— Тук е Съдърланд!
Мълчание.
— Съдърланд?
— Точно така, мистър Линдърман — отвърна Джак, застанал леко разкрачен на площадката. Избърса с опакото на ръката потта от челото си.
Линдърман отключи вратата. Бе наполовина избръснат, с насапунисано лице и самобръсначка в ръка.
— Какво се е случило?
— Мога ли да вляза?
Линдърман сковано отстъпи встрани и покани Джак в жилището.
Някой от долния етаж крещеше на италиански и гласът не бе напълно заглъхнал, когато Линдърман затвори вратата.
— Извинете ме за вида ми — каза Линдърман, — но в тази къща цял следобед се вдига невъобразим шум и нямам и миг спокойствие, а вече се приготвям за работа.
Джак кимна. Линдърман беше по панталони и долна риза. Кучето на черни и бели петна задуши краката на Джак и помаха полусърдечно с опашка. Линдърман зашляпа с чехлите си из апартамента, за да спре шуртящата отнякъде вода.
— Какво е станало — попита връщайки се Линдърман. — Вие май сте тичали? В тази горещина?
— Не. — Джак не сваляше поглед от Линдърман.
— Искате ли чаша студена вода?… Защо ме гледате така? Предполагам, че писмото ми ви е подразнило.
Джак чувствуваше гърдите и лицето си като пламтяща фурна. По цялото му тяло се стичаше пот.
— Какво правехте този следобед?
— Ха! Опитвах се да заспя. Едно младо семейство наскоро се премести да живее долу. Дечицата им пълзят къде ли не из къщата, чак до тази площадка! — Линдърман посочи с ръка. — А аз съм дежурен от осем. Трябва все пак малко да поспя. Ако това бяха работни звуци, винаги съм го твърдял, не биха ме влудявали толкова, но слушам по цял ден излишни шумове. Децата пищят, хората крещят!
Наблизо се чу силен удар — тряс! — и Джак подскочи като ужилен, вперил поглед във вратата.
— И така е всеки ден! Ритат топка срещу вратата ми! — заговори Линдърман със саркастично презрение. Все още държеше самобръсначката в ръка. — Правят го нарочно, разбира се.
В коридора писна детски гласец.
— Бих искал да тренирам Бог — да ги изчисти всички от този етаж, но те ще се оплачат от кучето ми и ще спечелят! Никой вече не го е грижа за спокойствието и реда.
— Къде бяхте днес в четири часа? — попита Джак.
— В четири? — Линдърман изглеждаше изненадан. — Тук си бях.
— Кога разходихте кучето си за последен път?
— Кога съм разхождал Бог? На обяд, около дванайсет. Трябва да го изведа още веднъж, преди да отида на работа. — Линдърман се обърна и неволно докосна насапунисаната си буза с ръка. — Какво има, мистър Съдърланд? Да не са обрали дома ви? Кражба с взлом?
Докато тичаше към дома на Линдърман, Джак толкова живо си представяше как Елси се прибира вкъщи, забелязва го, казва му нещо грубо през рамо и Линдърман грабва първото, което му попада пред очи, някаква тухла от канавката, след като чашата на страданието му прелива от обидите и отблъскването му от Елси, и я удря по главата, след като е отворила вратата със собствения си ключ, удря я може би още два пъти, докато тя пищи, после хвърля тухлата и побягва, когато дочува как Марион отваря вратата на фоайето. А ето че сега Линдърман се ядосваше със своите съседи, твърдеше, че си е бил вкъщи през целия следобед, а може и наистина да е бил. Можеше ли да му повярва?