Джак сипа уискито върху кубчета лед в старомодна чаша, тъй като Наталия не обичаше високите чаши. Вдъхна с наслада от едва доловимото й ухание. Дори струйката дим от цигарата й му действуваше възбуждащо.
— Благодаря ти, Джак. — Тя му се усмихна със затворени устни и сиво-зелените й очи заискряха. Под долните й клепачи избиха няколко ситни бръчици, които гримът лесно би прикрил, ако тя се бе постарала. Очите й не бяха големи, а клепачите й леко прихлупваха вътрешните им ъгълчета. Рядко се усмихваше широко, освен ако не се смееше от сърце, тъй като се срамуваше от зъбите си — не толкова бели, колкото би й се искало, макар че цветът им не се дължеше на цигарите. Краката й също не отговаряха на нормите за безупречност — бяха малко по-тежки, отколкото беше нужно. Какво тогава й придаваше този невероятен сексапил не само за Джак, но и за толкова много други хора? Може би гласът й, тъмен и наситен, издаващ темперамент и интелигентност, понякога леко пресипнал. Когато я чуваше по телефона, Джак често си мислеше, че Наталия просто кашля или прочиства гърлото си и по това я разпознаваше веднага. Надяваше се да й предаде настроението си да си легнат час по-скоро, преди да се завърне Амелия, може би към четири и половина.
— Как върви работата ти? — запита го Наталия.
— О, после ще ти разкажа. Ще ти дам да хвърлиш поглед на някои неща. Правя обложките на книгите. — Джак бе прегънал колене в големия фотьойл, обгърнал с ръце облегалката. Искаше му се да скочи, да се нахвърли върху Наталия и чашата й с уискито и да правят любов на дивана. — А майка ти как е?
— О, мама — простена Наталия, комично обърна очи към тавана и се засмя. — Теди се връща в неделя. Той ще й прави компания.
Теди бе по-младия несъщ брат на Наталия от втория брак на майка й. Когато бащата на Наталия се спомина, майка й се омъжи повторно, а след това се разведе със съпруга си. Двадесетгодишният Теди учеше в някакъв Калифорнийски колеж. Отгледа го баща му, който имаше върху него попечителски права.
Наталия отбеляза, че апартаментът изглежда чудесно. Това не бе привично за нея. Подобни забележки не бяха в стила й. Джак почувствува, че нещо я гнети. Още не изпила скоча си, тя заяви, че иска да вземе един душ и рязко скокна от дивана. Докато Наталия беше в банята, Джак пренесе куфара й в спалнята и разтвори ключалките, без да повдигне капака. Сърцето му преливаше от нежност и кротка възбуда. „Как върви работата ти?“ Джак се усмихна. Тя толкова рядко проявяваше интерес към заниманията му. Работата му, мислеше си навярно, е приятна разтуха за него и може би начин да спечели мъничко пари. Намираше някои от рисунките му за находчиви, но се увличаше повече от живопис; да съзерцава добро изкуство за нея бе начин на дишане, сякаш изкуството й заместваше витамините и слънчевата светлина. Джак не бе добър художник, поне в областта на изящните изкуства. Пък и съвсем ясно му бе, че тя нямаше нужда от неговите пари.
Наталия се появи от банята в жълтата си, дълга до земята широко набрана роба и със сините си пухести чехлички; потъмнялата й коса обрамчваше лицето й също както на Амелия вчера и Джак отклони поглед, защото се улови, че я зяпа втренчено. Наталия ненавиждаше робското преклонение, припомни си той, дори му се присмиваше.
— Трябва да помогна малко на Изабел следващата седмица. — Наталия взе уискито си от масичката за кафе. — Очаква да пристигне изложба на Пинто. — Отпи глътка. — А той е цял ужас в добре знаеш какво. Знаеш ли?
— Ъмм. — Джак си припомни разказите й за нервния, но самоуверен Пинто, скорошен преселник от Бразилия с няколко изложби вече зад гърба си в Амстердам и Париж. — И кога е това?
— Изложбата ли? След около седмица. Ще й помогна при окачването на картините, изобщо в цялостното оформление на залата. А тя ще ми плати все нещичко, което би ми било от полза. На нас, искам да кажа. — Тя се позасмя на думата „полза“.
— Значи на твоя гръб стовариха този Пинто! — Гласът на Джак трепереше от ненавист към него.
— На двадесет и шест години е само, а вече си въобразява, че е гений. — Тя запали цигара. — Е, не е чак пък толкова калпав. Но е… — Тя повдигна рамене. — Просто не е надарен художник.
Джак знаеше това. Въпрос на няколко добри рецензии и отзиви в печата, както би казала Наталия, и акциите му се бяха вдигнали. Помнеше творбите на Пинто, няколко репродукции от диплянката, която му донесе тя — мораво-червеникав фон и сребристосиви кръгове в различна големина, размазани върху гъстата, релефно изсечена, както личеше, маслена паста.