Младият полицай поклати глава.
— Нищо не зная.
— Бихте ли записали името? Познавам убиеца!
Полицаят го погледна нерешително, дори без особен интерес.
— Къде живеете, господине? Имате ли постоянен адрес?
— Разбира се. Апартаментът ми е на Блийкър Стрийт.
— Добре, идете във вашия полицейски участък и там съобщете, каквото знаете. Удовлетворява ли ви това? — И полицаят отмина.
Ралф взе метрото до дома си, с шлифера под ръка и найлоновата торбичка, в която държеше шала, галошите си за дъжд и един сандвич за закуската си в един през нощта, който бе приготвил още преди посещението на Съдърланд и който възнамеряваше да изхвърли. Няколко пътници във вагона бяха разгънали същия вестник, още по-голям брой хора го четяха на спирката на Седемдесет и втора улица, от която трябваше да се прехвърли на експресния влак. На Четиринадесета улица той се качи на метрото в посока към Кристофър стрийт, след което закрачи припряно към дома. Най-близкото полицейско управление бе на ъгъла между Хъдсън и Десета улица, както провери в телефонния указател.
Докато наблюдаваше номера на Шесто управление, гореща вълна заля лицето му при мисълта как само след петнадесетина минути полицията ще нахълта в дома на Джак Съдърланд на Гроув стрийт. Обадиха се от дежурния пост на участъка и Ралф даде показанията си: във връзка с убийството на Елси Тайлър на Грийн стрийт, той, Ралф Линдърман, желае да информира полицията, че Джак Съдърланд — Ралф произнесе името по букви и съобщи адреса на Съдърланд — трябва да бъде заподозрян на първо място като извършител на престъплението.
— Ще го запишем, господине. Ако искате да дойдете лично при нас, заповядайте.
— Благодаря.
Ралф първо изведе Бог на разходка. Кучето беше изненадано да го види в този час и заподскача, тихо заскимтя и затърка нос в коленете на стопанина си. Бог имаше кратка, но щастлива разходка и Ралф му обеща по-късно да го изведе за по-дълго.
В полицейския участък повтори изложението си, даде името и адреса си, които дежурният офицер на бюрото не записа и само разсеяно почука с писалката си по регистрационната книга.
— Познавам убитото момиче — повтори Ралф. — Този мъж — Съдърланд — дойде да ме види днес около пет и половина или шест следобед — или вчера, би могло да се каже. Попита ме какво съм правел по времето, когато Елси е била убита. Можете ли… можете ли…
— Какво да мога?
— Можете ли да извикате хората, които се занимават с това… Имате специален отдел за убийства, нали?
— Да, няколко.
— Бихте ли телефонирали на някой от тях и да ги попитате могат ли да разпитат Съдърланд. Може би вече са го заловили? Бих искал да зная това.
— Роднина ли сте на убитото момиче?
— Не.
Мъжът бавно се размърда, сякаш спореше със себе си да вдигне ли телефонната слушалка или не. Ала после позвъни, заговори някого с полуразбираеми откъслечни срички, попита отново за името на Ралф и за голямо негово задоволство произнесе името „Джак Съдърланд“.
Последва дълго мълчание.
— М-м. А-ха. Разбирам. Да. Е, това вече е нещо. — Той се засмя. — Да, благодаря ти, приятел.
Кръглото, загоряло лице на полицая го изгледа с по-голям интерес.
— Да, вече са разбрали за Джак Съдърланд. Свързали са се с него.
— Задържали ли са го? — Гъстите вежди на Ралф се раздвижиха в напрегнато очакване, устните му бяха вече готови да се разтеглят в победоносна усмивка. — В затвора ли е вече?
— Ами… казаха ми, че Джак Съдърланд е бил извикан по телефона от приятелката на момичето веднага след убийството. — Полицаят кимна. — Благодарим ви за отзивчивостта, господине. Ще имаме сведенията ви предвид.
Ралф остана вцепенен.
— Вие се шегувате с мен, тъй като това още не е доказано. Добре, но…
— Не, господине. Сега ме изслушайте внимателно. Направих си труда специално за вас да проверя този случай. Съдърланд е бил извикан от съквартирантката на убитото момиче. Опитайте се да го разберете. Лека нощ, господине.
— Лека нощ. Благодаря ви — произнесе Ралф с хладна любезност.
Напусна участъка с чувство на яростно безсилие и тръгна по павилионите да търси „Таймс“, макар и да се съмняваше, че вестникът е отразил престъплението на Грийн стрийт в четири следобед.
Ралф купи „Таймс“ и „Дейли Нюз“, надникна първо в „Таймс“ под мътната светлина на една улична лампа и намери на втора страница кратко съобщение, озаглавено „Убийство на млад модел“.