В апартамента влязоха двама полицаи. Ралф им предложи да седнат, но само единият се възползува от поканата, а другият остана прав, загледан в надписа на вратата „Пригответе се за среща с вашето куче“. Попитаха го за местоработата му и той им даде адреса на „Пламтящата аркада“, тъй като нямаше намерение да ги информира за скандала с работодателите си.
— Бяхте ли приятел на Елси Тайлър?
— Познавах я като своя съседка, когато живееше наблизо в квартала. Известно време обитаваше апартамент на Минета стрийт.
— Кога я видяхте за последен път?
Ралф дълбоко се замисли.
— Може би… преди шест седмици… не, преди два месеца, ако трябва да бъда по-точен. Кой ви отпрати при мен? Мистър Джак Съдърланд?
— Не, ние… Разпитваме всеки, който е имал някаква връзка с нея. Говорихме с хората, с които момичето е работило преди тук. Те ни дадоха името и адреса ви.
Ралф кимна едва доловимо. Разбра, че става дума за кафенето. Управителката, без съмнение, се бе изказала с непристойни думи за него.
— Откога познавате Елси Тайлър, господине?
Ралф отново се замисли.
— Може би от година… или малко повече.
— Посещавала ли е апартамента ви?
— О, не, господине! Не. Само се поздравявахме на улицата… при случайна среща.
Полицаят записа нещо в бележника си.
— Хората в заведението, където е работела, ми казаха, че често сте разговаряли с нея. В кафенето, а което почти ежедневно сте се отбивали.
— Да. Само когато ме обслужваше.
— Съобщиха ни, че момичето панически е избягвало контактите с вас.
Ралф почервеня от досада, макар и да го напуши саркастичен смях.
— Как не! Опитвах се да я предпазя от контактите с разни хулигани, които се навъртаха около нея.
— Имате ли някого предвид?
Ралф се подсмихна, като се замисли за компанията на Елси, но не можа да назове никого по име.
— Гамени от квартала, маскирани като маймуни. Не бих могъл никого да разпозная, даже да ги видя на дневна светлина. Могат като нищо да убият човек — и вече са го сторили.
Ралф осъзна, че целият трепери и пъхна ръце в джобовете си.
Полицаят внимателно го изгледа.
— И не можете да ни съобщите никакви имена?
— Извинете ме! — Ралф отиде в кухнята, където кафето вече бе изкипяло и съскаше в газта. Затвори кранчето. — Не познавам никой от хулиганите, с които общуваше — каза той, връщайки се в стаята. — Но съобщих в полицейското управление на Десета улица, че имам сериозни основания да подозирам лицето Джак Съдърланд. — Ралф произнесе бавно фразата и многозначително поклати глава.
— Разговаряхме вече с Джак Съдърланд.
— И той е споменал навярно моето име. Така ли е?
— Не, не, нямаме такава информация. — Полицаят се спогледа с колегата си, който крачеше лениво из стаята, сякаш безучастен към разговора. — Вие явно се познавате със Съдърланд. Откъде?
Ралф подозираше, че се опитват да го подведат. Какво ли им бе наговорил Съдърланд, което не искаха да му съобщят?
— Върнах му портфейла. Беше го загубил пред дома си на Гроув стрийт и аз лично му го занесох.
— Сериозно? Кога се случи това?
— Миналият август. Попитайте самия Съдърланд. Вътре имаше документи с името и адреса му и аз му се обадих и му върнах съдържанието на портфейла непокътнато, с всичките пари вътре.
— Да? И после какво стана?
— Ах, после… После забелязах, че Елси го посещава в дома му. Запознал се с нея в онова кафене. Завързаха любовна връзка. Той не ви ли каза за това? Е, как няма да го отрече!
— Охо! — възкликна полицаят и отново се спогледа с колегата си, който този път бе проявил внимание към разговора. — Сигурен ли сте, мистър… ъ-ъм… Линдърман? Любовна връзка?
— Да. Аз съм пазач. Нощна охрана. Забелязах няколко пъти Елси да влиза и излиза от дома му. В най-различни часове на денонощието.
Полицаят отново записа нещо в бележника си.
— Кога, по-точно?
Ралф почервеня от нетърпение и досада.
— Най-важното е, че са имали любовна връзка! Или Съдърланд я е използувал като обикновена проститутка!