— Господи — промълви Джак, представяйки си живо картината. — За колко време ще останат тук?
— Предполагам… още два дни, но не съм сигурна.
— Имат ли роднини или приятели тук?
— Майката спомена за някаква жена.
— Брат й беше ли с тях?
— Какъв брат?
— Елси ми бе казала, че има по-голям брат.
— О, да, сетих се. Казаха, че работел в Атланта. Не знаеха дали ще дойде. Но майката… — Наталия се засмя, припалвайки цигара „Марлборо“. — Тя е истинско… нейно копие. Същите коса и очи, същите… Е, ти ще кажеш какво още.
— Сериозно? — Джак седна на крайчеца на фотьойла, със същата колеблива и леко измъчена усмивка. — Направо не ми се вярва.
— Чия майка? — попита Амелия.
— Сладурче… — Наталия си пое дълбоко дъх. — Татко и мама трябва да поговорят няколко минути. А ти ни досаждаш като… данъчен инспектор.
Амелия се позамисли върху думата „досаден“, нещо влезе в малката й главица, друго не доразбра и раздвоена и объркана се загледа през прозореца.
— Говориха ли вече с теб ченгетата? — попита я едва чуто Джак.
— Да, тази сутрин. Не са събрали сигурни доказателства срещу тази Фран. Разпитваха Марион за други имена.
— Тя има предвид някой друг?
— Не. — Наталия кръстоса протегнатите си крака и се загледа в тавана. Обута бе в черни памучни панталони и сандали с плоски подметки. — Издърдори поне още дванайсетина имена, на повечето от които не знаеше адресите.
Джак смръщи чело и прошепна:
— На всички нейни приятелки? О, не ми се вярва.
— Искаш да кажеш…
— Нямат причина за това — промълви Джак тихо и многозначително.
Наталия стана от дивана и си наля „Гленфидич“ от бамбуковото барче.
— Завист — това е единствената причина — каза тя, след като отпи малка глътка. — Завист или ревност. Може би наркотици. Искам да кажа, че го е извършила някоя наркоманка в невменяемо състояние.
— Кой? Подозираш ли някого?
— Кой е кой? — попита Амелия и се извърна от предния прозорец.
— Някой от галерията на майка ти, сладурче — отвърна Джак. — Не го познаваш. — Джак внезапно си припомни как бяха обяснили на Амелия, че чичо й Луис е заминал на дълго пътешествие из Япония. Засега детето не бе заподозряло нищо. Няколко пътя тя бе попитала за него. Е, тази версия нямаше да издържи дълго време, разбира се.
Думите на Джак се сториха безинтересни на Амелия и двамата с Наталия въздъхнаха облекчено, когато тя се оттегли в детската стая.
— Кой ли… — въздъхна Наталия и отново се изтегна на дивана. — Марион не подозира никой друг, освен тази Фран, която е толкова брутална, че понякога се питаш дали е нормално човешко същество…
— Но нали полицията вече е разговаряла с нея? — Джак все още шепнеше, опасявайки се да не ги подслушва Амелия отнякъде. — Марион ми съобщи, че е успяла да скалъпи някакво смахнато алиби…
— О, да! Но тя е вдигнала отвратителен скандал и полицията от немай-къде я е освободила.
— Освободила? След разговор от няколко минути?
— Нямам представа колко дълго са я разпитвали. Твърдяла, че е била с приятели в някакъв бар този следобед и те можели да го докажат. Това е предала сегашната й приятелка на Марион, когато й се обадила тази сутрин. Била е силно натряскана, бог знае с какво, и крещяла нещо несвързано в телефонната слушалка за това, че Марион е споменала пред полицията името на Фран.
— Но… би ли ми обяснила какво мисли полицията?
Наталия поклати глава.
— Нямам представа, както и Марион, тъй като още не са се произнесли по въпроса. Навярно Фран е под наблюдение, за да разберат дали няма да се издаде с някоя непредпазлива постъпка. О! Забравих да ти кажа последната новина. — Лицето на Наталия просветна. — Фран е изчезнала от квартирата си или поне от мястото, където е живяла в последно време. Марион ми го каза. Преди малко й се обадих от ресторанта. Полицията й позвънила, за да я попита чувала ли е нещо за Фран и мяркала ли се е край Грийн стрийт.
— По-тихо, скъпа — Джак неспокойно се извърна към стаята на Амелия. — Трябва сериозно да подозират Фран, в противен случай не биха се интересували толкова от нея.
Наталия сви рамене.
— В края на краищата, подозрението е на Марион. — Тя отметна косата си назад и отпи от чашата си. — Във всеки случай не споменах нищо на семейство Тайлър за Фран.
— Идвала ли е някой път Фран на Грийн стрийт?
— Никога не се е качвала в апартамента им, зная със сигурност. Но таи невероятна злоба, че Елси й е отнела Дженивиев. — Наталия изкриви лице в комична гримаса. — Тази смешна и нелепа Дженивиев!