Джак разбра, че Наталия има нужда да излее яда си. Той също се подсмихна, спомняйки си за флегматичната и безхарактерна Дженивиев, която продаваше някъде козметика.
— А какво е изфабрикуваното алиби на Фран?
— Една от версиите е, че е прекарала следобеда си в Ийст Вилидж. Някакъв барман си спомнил, че се навъртала там около четири, но не е напълно сигурен. Има и една бивша приятелка или съквартирантка — считат я за скулпторка, но и двете се занимават с пласиране на кока и какво ли не — та тя твърди, че двете са били на пазар на Осма улица и показала даже какви боклуци са си накупили. Но това не е убедително доказателство, Джак. — Наталия се размърда неспокойно на дивана и отиде да включи радиото, но после се отказа.
— Ами семейство Тайлър? Ще отидеш ли да ги видиш пак? Те не смятат ли… — Джак искаше да попита няма ли да пожелаят родителите на Елси да се срещнат с Марион. И да посетят моргата, за да кажат последно сбогом на мъртвото си дете. Джак се почувствува внезапно отмалял и угнетен и рязко стана от стола, за да поразсее добре познатото усещане, което често го сполиташе в моменти на безизходица.
Наталия му съобщи, че погребалната церемония ще се състои на следващия ден в Лонг Айлънд — помогнала им тяхна позната, която отдавна живеела в Ню Йорк. Но Наталия нямало да присъствува и предупредила за това родителите на Елси. Сянка премина по лицето й и тя стисна устни с поглед, зареян нанякъде. Джак си спомни, че тя бе посетила вече моргата, не желаейки присъствието на никого до себе си. Обясни му, че семейство Тайлър се държало извънредно дружелюбно с нея, че знаели за приятелството им с Елси от писмата, които редовно им изпращала, и че бащата бил много благодарен, че запознали дъщеря им с хора, които й помогнали да преуспее в професията си.
Джак бе трогнат и развълнуван от тези думи. Може би наистина са се гордеели с успеха на Елси като фотомодел на известни фотографи в областта на модната реклама. Навярно са считали обществото, в което я бяха въвели за благопристойно, или най-малкото за безвредно. Убиецът за тях бе изникнал от собственото обкръжение на Елси.
— Били са доста слисани от поведението й — продължи Наталия. — Казаха, че отдавна са изгубили контрол над възпитанието й. Майката обаче ми се стори доста разбрана жена. — Смръщена, Наталия взе цигара от масичката за кафе и си наля още малко „Гленфидич“. — Стори ми се, че е приличала твърде много на Елси като млада. И наистина, като я погледнеш, не можеш да я наречеш възрастна жена! Майката е шведка. Елси веднъж ми бе споменала за Копенхаген — неслучайно може би. Някога е започнала кариерата си като балерина и се е отказала, след като се е омъжила. Бащата е бил хубав и представителен мъж, но сега доста се е позапуснал. По всичко личи, че на времето е хранил големи амбиции. Сега е собственик на мебелен магазин в тяхното градче. Джак… имаш ли нещо против да пуснем малко музика? — попита Наталия уверена, че Джак никога не би й отказал.
— Обожавам музиката. Пусни каквото искаш.
Наталия сложи касета на Бийч Бойз, всмукна няколко пъти нервно от цигарата си и изключи касетофона. Отиде до лавицата с фонотеката край предния прозорец, за да потърси нещо друго.
— А какво ще правим с нашето пътуване? Двадесет и девети не е много далеч.
Наталия сложи нова касета.
— Югославия — произнесе замислено тя. — Искам да замина, само защото не ми се ще да заминавам никъде.
Джак я разбираше прекрасно.
Наталия пожела да слуша „Селски танци“ от Респиги. Застанала бе на прозореца.
— Полицията постъпи добре миналата вечер. Отстрани всички журналисти от предната врата. А Марион ми каза, че все още разпитват съседите от къщите наоколо.
Джак продължи да я слуша внимателно.
— Изключихме и телефона, за да можем да поспим.
— Да ти кажа, докато не съм забравил, че Боб звъня тази сутрин. А снощи и Илейн. Обади се и Изабел, малко след като разговаряхме с Боб.
Наталия му благодари с леко кимване.
— Да си купувал някакви вестници тази сутрин?
— Не, съжалявам. Честно казано, не бих могъл да ги погледна.
— Аз надникнах в някои от тях. Но не ги донесох, разбира се — тя бегло се огледа към Амелината стая.
Джак се приближи до нея.
— Доколко Амелия познава Елси? Водила ли си я при…
— Да, няколко пъти. Спомням си, че един следобед се разхождахме заедно около Вашингтон Скуеър — спряхме се в едно заведение и ядохме сладолед. — Все още потисната, Наталия слабо се усмихна, сякаш си припомняше нещо изключително приятно. — Знае името на Елси — разпознава я безпогрешно по снимките в списанията.