Искаше да я запита за посещението й в моргата, но не се осмели.
— Ти също я обичаше, нали, Джак?
— Е… по различен начин, може би. Когато казват „обичам“…
— По различен начин? — Наталия отпи последната глътка от чашата си. Обърна лице към прозореца.
Сълзи ли бе видял в очите й или така му се бе сторило? Телефонът иззвъня и Наталия, седнала по-близо до него, вдигна слушалката. Джак дочу мъжки глас и от думите на Наталия разбра, че се обажда Боб Кемпбъл.
Отиде в спалнята да не пречи на разговора й. Нямаше желание да влезе в ателието си, там всичко му напомняше за Елси — снимките й, закачени на рисувалните дъски, рисунките по масата… „Невероятно, че се е случило посред бял ден…“ Кой от двамата го беше произнесъл? „Елси е била толкова добра да пише и телефонира на родителите си… Тя само разправяше на хората, че не иска да има нищо общо с тях…“ Джак излезе от спалнята и видя, че Наталия е привършила телефонния си разговор. Легнала бе по гръб на дивана с ръце под главата си.
— Мисля да се поразходя — каза Джак. — Имаш ли нужда от нещо? Мляко?
— Мляко ли? — попита разсеяно и безучастно Наталия, мислейки за нещо друго. — Не зная. Вземи каквото искаш.
В този миг поне Наталия приличаше на себе си. Джак надникна в хладилника и разбра, че и на него му е било безразлично има ли мляко, или не. Излезе със собствените си ключове. Наталия бе навярно съсипана, помисли си той. А какво можеше да каже за себе си? Струваше му се, че сега не е уместно да издава чувствата си. Още не можеше да се съвземе от удара — сякаш наблюдаваше света, неясен и изкривен, през счупено на малки парченца стъкло, които по някакво чудо не бяха изпаднали от рамката.
На улицата внимаваше да не залита и да не се блъска в хората, но не виждаше нищо около себе си. Тръгна в северна посока, отби се в един магазин малко преди Двадесет и трета улица, купи мляко и обичайната голяма бутилка кока-кола за Амелия и пое обратно към дома.
Наталия имаше новини за него. Полицейският детектив Маккълън им бе телефонирал, тъй като Марион не си била у дома, с надеждата, че може би ще я намери у тях. Маккълън бе съобщил, че младо момиче, живеещо на Грийн стрийт, чуло силни писъци и видяло как една жена изскочила от входа на жилищния блок и побягнала.
— Каза, че била едра и набита, късо остригана млада жена в светли панталони, която се затичала в северна посока.
— Не мисли ли, че може да е Фран? — Джак си спомни за късата коса на Фран, а фигурата й определено можеше да се нарече тромава и едра.
— Не го произнесе гласно. Но описанието напълно съответствува на Фран, нали? Жена! — Лицето на Наталия светна, като че ли вече бе надушила вярната следа. — Чудесно, че Маккълън ми го съобщи! Попита ме имам ли снимка на Фран. Представи си как сме поставили на видно място в семейния си албум снимка на Фран! — разсмя се Наталия. — Маккълън ми каза, че и двете — Фран и приятелката й — са изчезнали. Полицията нахълтала в апартамента им и забелязала следи от набързо събран багаж.
— Сериозно! Къде е квартирата им?
— В Ийст Вилидж. Подходящо местенце за наркобизнес. Оставили даже и котката.
— Чудесна двойка — отбеляза Джак. Колко глупаво от нейна страна да изчезне точно сега, след като полицията я бе заловила веднъж дрогирана и сигурно би искала да разговаря с нея в по-нормално състояние.
— А онова момиче на Минета стрийт? Може би пази някаква снимка на Фран.
— А, Дженивиев. Полицията вече е била при нея. Няма, за съжаление. Нищо чудно да се опитва да стои по-надалеч от тази история.
— Всъщност, знаеш ли… Веднъж направих една малка карикатура на Фран.
— На Фран?
— Да, онази вечер, която прекарахме при Марион в „Гей найтиз“.
Наталия пожела да я види. Джак откри между рисунките на масата си малкото бележниче с бели листа. Там бяха скиците на слабия момък с изпито лице, облегнал се на стената, на момичето с огромния, облечен на голо вечерен жакет и на Фран с дълга цепнатина наместо устни, с малки свински очички и прорязано от хоризонтални бръчици чело.
— О, Джак! Страхотна прилика, великолепно си я доловил! Тези очи!
И отвратителната, хищна челюст, помисли си Джак. Погнуси се от рисунката, която бе излязла от собствените му ръце.