— Колко мило от ваша страна! Цветя… — Облечена бе в черна пола и блуза в бяло и черно. — Колко са красиви!… И двамата бяхте толкова добри към нашата Елси. Нямате представа…
— Ние… — Джак неловко примига. — Не сме и предполагали, че поддържа близък контакт с вас…
— О, подозирам какво ви е наговорила Елси. Мислеше се за напълно самостоятелна. Да… И наистина беше такава. — Мисис Тайлър се усмихна. Изглеждаше напълно овладяна, ясните й очи издаваха смелост и твърдост. Тя погледна към асансьора. — О, ето го и Бил, съпругът ми. Бил!
Към тях се приближи мъж с посивяла коса, в морскосин блейзър и летни панталони. Обърна се към Джак с приветлива усмивка, ала очите му бяха тъжни и напрегнати.
— Бил, това е Джак Съдърланд. Донесъл ни е разкошен букет с рози.
Джак стисна здраво протегнатата му ръка. Думи! Неясни обяснения, които дочуваше сякаш отдалеч през гъста непроницаема мъгла. Думи на благодарност за грижите и вниманието към дъщеря им.
— Дали да не се качим горе… За малко… Не е зле да си поговорим насаме… — Той потърка връхчето на носа си, притеснен и сякаш объркан.
— Благодаря, но възнамерявам да си тръгна… Освен ако мога с нещо да ви бъда полезен. — Джак изчакваше отговора. — Колко време смятате да останете тук?
— Заминаваме утре вечерта, някъде към осем. Нали така се уговорихме, Бил?
Тайлър кимна в знак на съгласие.
— Да, точно така.
Джак разбра, че ще се върнат у дома веднага след погребалната церемония, както му бе съобщила и Наталия.
— Знаете къде можете да ме намерите — промълви Джак с неловка усмивка и мисис Тайлър кимна с разбиране. — Ние сме си почти целодневно у дома. Обадете ни се, ако…
Ако какво? Нямаше и представа. Отстъпи заднешком и залитащ с неуверена крачка, сбогува се с измъчена усмивка и напусна фоайето на хотела силно потиснат.
След няколко секунди се озова на улицата в задъхан бяг, с изпотено чело, треперещ целия, полузатворил очи пред ослепително ярката, влудяваща мозъка му бездушна слънчева светлина — в един безсмислен ден, в един безжизнен и бездушен свят. Внимаваше единствено къде стъпва, посоката за него нямаше значение. Сгрешил ли бе, че избягна любезния, но мъчителен за него разговор с родителите на Елси във фоайето на хотела? Възможно бе да ги е засегнал, ала от друга страна нужно ли бе да ги безпокои с присъствието си точно в този момент? И за какво, по дяволите, трябваше да им каже, че всеки обичал дъщеря им, че мнозина били хлътнали по нея и я считали за малко дивно божество? Или те вече всичко бяха разбрали? Нима не познаваха най-добре от всички собственото си дете?
— Ей, мътните да те вземат, калтак такъв! Що не зяпаш в краката си като вървиш? Твойта мама, фиркано пиянде!
Джак вдигна неприязнен поглед към противната фигура срещу него, чието рамо неволно бе блъснал — мъж ли бе това или жена — в мръсен и опърпан шлифер, с коса, спускаща се като гнили водорасли върху раменете и челото й.
— Съжалявам, извинете — процеди през зъби Джак, докато онзи продължаваше да го обсипва с псувни изпод водораслите на изкривеното си от ярост лице.
На Тридесет и четвърта улица се спря до едно току-що освободено такси.
— Към Гроув стрийт, ако обичате.
Наталия бе приготвила студена закуска. Джак й спомена за посещението си в хотел „Мансфийлд“. Да разговарят в момента бе невъзможно, тъй като Амелия бе седнала на масата с тях.
— Срещата ме изненада. Очаквах да видя съвсем други хора.
— Нали ти казах — усмихна се полуиронично Наталия, сякаш бе предугадила потреса на Джак от смайващата прилика между майката и дъщерята.
— А мистър Уилям Тайлър изглежда нямаше нищо общо с появата на Елси на този свят — поиска да сподели Джак, но „прозренията“ му не бяха твърде уместни за момента.
Късно вечерта Наталия излезе да потърси вестник „Таймс“. Карикатурата на Фран бе поместена на втора страница, с големината на една широка колонка. За нещастие отдолу имаше пояснителна бележка, която недвусмислено намекваше за познанството на Джак с Фран и едва ли не за приятелска връзка помежду им, макар че рисунката бе толкова саркастична, че прекрасно изразяваше настроението и чувствата на отвращение и неприязън на нейния създател. Франсис Дилън, двадесет и шест годишна, със светлокестенява къса коса, с ръст метър и шестдесет и тежаща седемдесет килограма, бе издирвана от полицията като свидетел във връзка с убийството на Елси Тайлър, модел на модно облекло, нападната пред входа на дома си в четири следобед на еди-коя си дата. Краткият репортаж гласеше, че полицията е разпитала всички близки съседи в квартала като евентуални свидетели на „атаката посред бял ден“ пред жилищния блок на невинната жертва. Наталия съобщи на Джак, че са поискали сведения и от съдържателите и клиентелата на всички барове, ресторанти и дискоклубове в принадлежащия район на Сохо.