Малко по-късно позвъни и Марион и Джак чу думите на Наталия по телефона: „Чудесно, няма значение“, отнасящи се навярно за късния час на обаждането. Марион се бе прибрала току-що в квартирата си и искаше да ги информира къде се намира в момента. Не пожела да се срещне с родителите на Елси, освен, ако разбира се, те специално не бяха настояли да я видят.
— Казах й, че няма защо да се измъчва напразно, и че би било по-добре да поспи, и да вземе решение на следващата сутрин. Разбрах по гласа й, че е съсипана от нерви и преумора. Подозирам, че няма никакво желание да присъствува утре на погребението. Едва ли ще отиде.
— А ти? — Можеха да разговарят на спокойствие, тъй като Амелия отдавна си беше легнала.
— Да — промълви тя.
Джак подразбра мотивите й; Наталия обожаваше Елси и щеше да намери сили да издържи на погребалната церемония: от друга страна се считаше задължена да придружи родителите и в почти непознатия за тях огромен град — най-малкото, с което можеше да облекчи страданието и объркаността им.
— Искаш ли да дойда и аз?
— Няма смисъл. Но ако толкова желаеш, ела.
На следващия ден, в три следобед, отидоха в малката протестантска църква на Западната Двадесета улица. Джак се слиса от присъствието на голяма група млади момичета сред роднините и приятелите на Елси, мнозина от които явно бяха взели назаем чуждо траурно облекло. Наталия едва сдържа усмивката си. Познаваше някои от тях и ги поздрави с леко кимване. Марион не беше сред тълпата. Но съзря фотографа Беркмън, който разговаряше с родителите на Елси, придружен от двама мъже и една жена, навярно също фотографи. Наталия посочи с пръст малко ексцентрично облечена персона и тихо прошепна в ухото на Джак, че това е импресариото на Елси. Службата бе кратка и сериозна: „… още недостигнала зряла възраст…“. Елси би предпочела рокмузика, помисли си Джак, ако групичката, събрала се в нейна чест, би пожелала да я изпрати от земния й път красиво и достойно. И Изабел Катц беше дошла, макар че Наталия не й бе споменала нищо за деня и часа на траурната церемония; зърна и развълнуваното лице на Боб Кемпбъл. Ковчегът бе поставен някъде встрани, или поне не се виждаше край олтара, където пасторът произнасяше прочувственото си слово.
— Благословени да сте и двамата — изрече полутържествено-полупечално Боб и стисна поотделно ръцете им. Извърна още веднъж поглед към олтара и излезе леко прегърбен навън.
Джак се увери, че никой не ги слуша и попита Наталия:
— Ще има ли погребение — след всичко това?
Наталия кимна.
— Да, но едва ли има смисъл да присъствуваме. Все пак, да се обадим на родителите на Елси…
Глава тридесет и четвърта
Във вторник сутринта Ралф Линдърман видя карикатурата на Франсис Дилън в „Таймс“, издирвана за свидетелски показания във връзка с убийството на Елси и първата му изненада бе, че почитания от него вестник може да публикува тази „мърлява детска рисунка“, а когато разбра, че авторът й е Джак Съдърланд, в гърдите му закипя вълна на гняв и омраза. Мръсен, хитър трик от страна на Съдърланд — да поведе полицията по невярна следа, само и само да спаси кожата си! Каква ли версия беше скалъпил за тази жена — приятелка на Елси ли бе тя? — за да отклони вниманието на властите от собственото му престъпно деяние? Дали изобщо съществуваше тази жена — или им бе подхвърлил измислено име?
А може би полицаите водеха двойна игра, преструвайки се, че вярват на показанията на Съдърланд за някакви си Дилън, докато в същото време го държаха под око? Претърсили ли бяха апартамента на Съдърланд? Силно се надяваше да е така. Колко ли интересни са били обясненията между неверния мъж и озлочестената му съпруга — името й беше споменато в „Таймс“, а семейството им бяха нарекли „близки приятели на Елси Тайлър“. Тайно в себе си Ралф предвкусваше удоволствието от публичния скандал. Наталия Съдърланд бе обречена да узнае жестоката истина и навярно страдаше неимоверно в този момент, научила на всичко отгоре, че съпругът й, освен блудство с едно невинно дете, бе дотолкова затънал в калта, че я бе умъртвил, за да прикрие греха си и ужасяващия страх — нямаше съмнение в това — че Елси би могла да го издаде пред приятелите и сътрудниците му в работата. Или пък Елси сама бе пожелала да прекрати тази любовна връзка и Съдърланд не бе могъл да го понесе и от ревност и честолюбие я беше премахнал. Но тези подробности нямаха значение. Съдърланд бе изпечен лъжец.