Ралф влезе във фоайето и се обърна към дежурния млад полицай зад гишето.
— Казвам се Ралф Линдърман. Длъжен съм да ви съобщя някои интересни подробности във връзка с… убийството на Елси Тайлър.
— Елси… — Полицаят не беше човекът, с когото бе разговарял при първото си посещение в участъка.
— Става дума за убийството на Грийн Стрийт преди около една седмица.
— О, да! С удоволствие ще ви изслушаме, господине. — Полицаят се пресегна за писалката си. — Бихте ли повторили името си?
Ралф даде адреса и телефонния си номер.
— Веднъж вече идвах тук — повиши глас Ралф с нарастващо раздразнение, тъй като младия полицай явно не бе запознат със случая. — Убиецът, когото издирвате, не е заподозряната Фран Дилън, а съседът ми Джак Съдърланд, който живее на Гроув стрийт, близо до дома ми.
Дежурният полицай го изгледа вече по-внимателно и потърка замислено брадичката си.
— Случаят, за който говорите…
— Двадесет и една годишно момиче, почти дете! Мога ли да разговарям с криминалния инспектор… или с някой, който е в течение на събитията?
— Бихте ли изчакали само за момент? — Дежурният офицер хлътна зад полуоткрехнатата врата на най-близката канцелария.
Ралф остана прав под зоркия поглед на полицая от охраната, облегнал се зад него на стената. Младият офицер се забави само четири минути в съседната стая, след което се появи отново в коридора, подхвърляйки последна реплика към колегата си вътре. Обърна се към Ралф и го загледа с нескрито любопитство.
— Да. Какво имате да ни съобщите, господине?
— Убиецът е Джак Съдърланд. Живее на Гроув стрийт. Зная няколко уличаващи факти. Бих искал да ги съобщя на отдел „Убийства“, или на който и да е друг, занимаващ се с разследването на случая. Причината, поради която съм тук, е, че вашият полицейски участък се намира най-близо до дома ми.
— Да, господине. Но аз вече направих проверката. Криминалната полиция познава Съдърланд. Сега са се насочили към…
— Човекът, когото издирвате, е Съдърланд!
Младият полицай си пое дълбоко дъх.
— Случаят е твърде заплетен, господине. Заподозрени са доста лица. А вие какво знаете за Съдърланд?
— Зная със сигурност, че той е главният виновник за престъплението. Имаше любовна връзка с момичето, което убиха. Информирана ли е полицията за тази малка подробност? Бих желал да разговарям с някого, който се занимава специално със случая и е запознат с най-дребните детайли. Мога ли да поговоря с колегата ви от съседната стая? — Ралф нервно махна с ръка към полуотворената врата.
— О, не, господине, влизането на външни лица там е строго забранено.
— А защо? — сприхаво попита Ралф и се запъти към канцеларията.
Дежурният полицай на входа и младият инспектор реагираха мигновено, хванаха Ралф за ръцете и той се отпусна с престорена смиреност.
— Няма защо да се безпокоите. Не съм луд за връзване — произнесе Ралф с крива усмивка и издърпа ръце от хватката им. — Дошъл съм доброволно при вас, за да ви съобщя, че убиецът е Съдърланд и че напразно си губите времето да издирвате други лица — например онази жена, която полицията е заловила днес. Дилън ли се казваше?… Франсис!
Двамата го изгледаха с любопитство. Единият произнесе: „Добре, сър“, сякаш успокояваше някого, който не беше с всичкия си.
Офицерът, с когото бе разговарял младия полицай, подаде глава от вратата на кабинета си.
— Какво става, Чарли? Каква е тази гюрултия?
— Мъчи се да ни обясни нещо за онзи Съдърланд. Иска да ни убеди, че е опасен престъпник.
— Попитайте го знае ли нещо по-конкретно. Разполага ли с някакви сигурни доказателства?
— Аз зная всичко — твърдо отсече Ралф и впери поглед в него с надеждата, че е попаднал най-сетне на човек, който ще го разбере, за разлика от другите двама глупаци. — Съдърланд е добър бегач, известно ли ви е това? Спокойно може да пробяга разстоянието от Гроув до Грийн стрийт за десетина минути! Освен това, той е имал интимна връзка с онова момиче! А също и с нейната съквартирантка Марион! Въртял е любов и с двете едновременно. Можете ли да си представите? Ако вие успеете да…
— Нужни са ни конкретни доказателства — отбеляза меко полицаят. — Ако сте видели нещо със собствените си очи, бихте ни били от голяма полза. Бяхте ли свидетел на убийството?
— Не, господине. В онзи фатален следобед си бях у дома. На Блийкър Стрийт.