— Жалко — полицаят вдигна рамене.
Ралф започна да разказва всичко отначало. Внезапно и четиримата заговориха едновременно, подлагайки Ралф на кръстосан разпит, като най-много въпроси му задаваше полицаят от охраната.
— Но аз зная всичко! — повтаряше Ралф, опитвайки се да ги убеди, че колебливите им предположения ги водят към задънена улица.
— Съдърланд няма да ни избяга — подсмихна се полицаят, — той е женен мъж, със спокоен и улегнал семеен живот… и с постоянен адрес!… Едва ли би могъл… Ха-ха!… Не вземайте нещата толкова сериозно!… Утрото е по-мъдро от вечерта. Желая ви лека и спокойна нощ, господине.
Ралф не разбра кога се бе озовал на тротоара. Гласовете им все още звучаха в слуха му, макар и да се чувствуваше толкова изолиран и самотен в странно обгърналата го тишина, сякаш бе оглушал. Тръгна в северна посока и след миг колебание зави на следващия ъгъл. Съдърланд имал постоянен адрес! Що за безсмислен аргумент? От ден на ден той все повече се изплъзваше от подозренията на полицията с хитрата си тактика и умението да заблуждава наивниците с разни скалъпени истории в своя защита — ала него, разбира се, трудно можеше да измами. Нима не бе заявил, че прекарва по-голямата част от времето си със съпругата си у дома, за да се представи пред хората за порядъчен и невинен човек?
Обхванат от безсилна ярост, Ралф припряно закрачи по улицата, ала не можеше да прогони безпокойството си и гнетящите го мрачни предчувствия. Така и не разбра кога се бе озовал на Шеридън Скуеър. Тогава направи нещо, което не му се бе случвало от години. Влезе в един бар-ресторант със зелен навес над входа, който винаги бе подминавал с безразличие по време на безкрайните си разходки с Бог, с намерението да си поръча нещо за пиене. Избра уиски и барманът го запита коя марка предпочита. От многото имена, които му изреди, Ралф се спря на „Уайт Хорс“. Раздиран от вътрешно напрежение и тягостни мисли, съзнаваше, че е изгубил по най-унизителен начин играта. Опитал бе всичко, от най-дребните уличаващи факти до неоспоримите доказателства, които биха убедили и най-скептичния ум, ала, уви, беше попаднал на безсърдечни и невежи хора, пред които безславно се бе провалил. Чувал бе, че алкохолът в малки количества е най-доброто успокоително средство. Уискито с лед разля в жилите му благотворна топлина и поразсея влудяващото го напрежение. И тъй като гърлото му бе все още пресъхнало, помоли за чаша вода и една бира. Озъртайки се предпазливо наоколо, разхлаби възела на вратовръзката си, свали я и я пъхна в джоба на сакото. После съблече и сакото си, подгизнало от пот. Ресторантът разполагаше с климатична инсталация и Ралф скоро се отпусна в приятната разливаща се прохлада. Отпиваше бавно от бирата си и се взираше успокоен в падащия здрач — благословен завършек на още един тягостен ден. Бар-ресторантът беше препълнен с непознати хора. Дали бяха идвали тук Елси и Наталия? Ралф се почувствува отморен и освежен. Поръча си втора чаша с уиски. Заплати с десетдоларова банкнота и остави един долар бакшиш.
Но постоя още дълго на масата, разреждайки уискито си с вода. Съдърланд им се беше изплъзнал с най-долна измама! Ами да! Кой знае как бе изнудвал и заплашвал съпругата си, за да й запуши устата с юмрук, може би; каква ли отвратителна сцена се разиграваше в този момент в апартамента на Гроув стрийт! Полицията навярно се беше вслушала в предупрежденията му и бе позвънила на Съдърланд, за да се увери, че не е напуснал дома си. Дали не се бе досетил, че обръчът около него се стяга и огорчената му съпруга едва ли би свидетелствувала в негова защита? Че по-скоро би се зарадвала да го види разобличен и наказан от правосъдието? Само допреди една година Ралф трудно би могъл да повярва, че Съдърланд е способен на такова злодеяние. Би счел за абсурдно, за налудничава фантазия, че животът на Елси ще бъде прекършен така внезапно, по толкова брутален начин. Като си помислиш само, че Съдърланд се бе оказал по-порочен и по-покварен от хулиганите, с които дружеше Елси!
Допи уискито си и се отби до мъжката тоалетна. После се упъти към дома си, окачи сакото си в гардероба и надяна каишката на скимтящия от нетърпение Бог. Горкият Бог, бе закъснял с вечерната му разходка.
След като обиколиха квартала по обичайния маршрут и се върнаха у дома, Ралф сложи портфейла си в джоба на панталоните си и излезе отново навън. Задушаваше се сред четирите стени на внезапно опустелия си дом, обзет от непреодолимия импулс да хукне нанякъде в безцелна посока, само и само да се освободи от мрачния затвор на гнетящите го, безрадостни мисли. Бавно закрачи към Шеридън Скуеър и обходи няколко пъти площада, с намерението да възвърне душевното си равновесие и спокойствие в цивилизования малък парк или онова, което наистина представляваше той преди двадесетина години. Отнякъде изскочи мъжка проститутка — висок, в сини джинси и кльощав като пръчка — погледна го изкосо и бързо го подмина.