— Добър вечер, мадам! — подметна ехидно Ралф, раздразнен от появата му и продължи в своята посока.
На тротоара, край ниска желязна ограда, се въргаляше счупена бутилка от уиски. Прекрасно можеше да послужи на някого за оръжие. Коя ли щеше да бъде поредната невинна жертва в огромния престъпен град? Кой би могъл да устои на това оръжие в ръцете на някой нощен мародер, наумил си да заграби нечий портфейл?
Хрумна му внезапно, че би могъл да се обади на Съдърланд и да се срещне с него очи в очи тази вечер, в собствения му апартамент, в присъствието на съпругата му, разбира се, за да й съобщи горчивата истина. Щеше ли да одобри постъпката му мисис Съдърланд? Ала се опасяваше, че Съдърланд не би го допуснал да припари до дома му и би му казал — както и преди, когато му бе върнал портфейла: „Ще се срещнем долу, на тротоара“. Но най-вероятно бе да не пожелае въобще да го изслуша. Ще позвъни на долната врата, твърдо реши Ралф, и ще се натрапи в дома им, пък каквото ще да става. Защо да не опита късмета си?
Запъти се с решителна крачка към Седмо авеню, обмисляйки внимателно всяка своя реплика. Щеше да припомни на Съдърланд в присъствието на Наталия онази ранна утрин, когато го бе видял в компанията на Елси и приятелката й Марион. Щеше да му каже право в очите какво мисли за долната му постъпка и притиснал го до стената, щеше да изтръгне цялата истина от него.
Чувствувайки се все по-уверен с всяка своя стъпка, изведнъж потресен забеляза Съдърланд да крачи право срещу него на Гроув стрийт. Ралф бе заобиколил току-що ъгъла на Бедфорд, умишлено избрал по-дългия маршрут.
— Мистър Съдърланд? — извика Ралф.
— Даа? Здравейте. — Съдърланд забави крачка. Носеше малка пазарска торбичка, пълна с продукти.
— Бих искал да поговоря с вас за някои неща. Ала в присъствието и на съпругата ви. Мога ли да се отбия горе в апартамента ви за няколко минути? Бих желал и съпругата ви да чуе онова, което имам да ви кажа.
Съдърланд бавно пристъпи още една крачка напред, която Ралф почувствува с всяка своя фибра като жест на неприязън и враждебност. Съдърланд тъкмо изкачваше външната площадка пред дома си, когато Ралф го заговори.
— Неудобно ми е да ви поканя горе в този късен час. Може би дъщеря ми вече си е легнала — произнесе Джак с едва прикрито раздразнение. — Какво има да ми кажете?
— Настоявам да го чуе и съпругата ви — твърдо отсече Ралф и впери мрачен поглед в него, решил, че този път няма да си позволи да го изиграят.
— Съпругата ми? Но какво общо има тя с…
— Знае ли тя за момичетата, които бяхте поканили в дома си — Елси и Марион… Които придружихте до таксито в онази неделя, в шест сутринта… И Елси се направи, че не ме е забелязала?
— Разбира се, че знае. Бяхме всички заедно на гости у едни приятели. Но за какво всъщност намеквате? — Дори в тъмнината Ралф забеляза свъсените недружелюбно вежди на Съдърланд.
— За това, че сте виновен! И ако не се предадете доброволно на полицията, аз ще взема мерки да…
— О, стига вече, Линдърман! Писна ми от вас! Защо не си гледате работата?
— Ами номерът с карикатурата във вестника? Да не би да ме смятате за будала, който лесно ще се хване на въдицата ви? Не успяхте да стоварите вината върху мен и сега се опитвате да се измъкнете по най…
— Защо си пъхате гагата в чуждите работи? Въобразявате си, че правите добро, но само повече усложнявате нещата. Нима не разбирате, че сте досаден като конска муха и от месеци наред…
— Ще напиша на жена ви писмо и ще го предам лично в ръцете й! Любопитно ще й бъде да разбере някои и други нещица…
— Оставете жена ми на мира — или… — процеди през зъби Съдърланд и заплашително пристъпи към Ралф.
Ралф леко се отдръпна назад. Мъж и жена бързо минаха по тротоара и впериха любопитен поглед в двамата.
— Или ще оставите жена ми на мира, или ще повикам незабавно ченгетата. Имам какво да им кажа! Изглежда, че ви е къса паметта! Колко пъти се канехме с Елси и всички останали да се оплачем в полицията от гадните ви похождения, от мръсното ви шпиониране! Навлек такъв! Съжалявам, че не го направихме по-рано!