— Я по-спокойно, да не ми трепне ръката, че виждате ли това тука в джоба ми? Бързо-бързо можем да разчистим старите си сметки, още сега, тук, на тротоара. — Ралф бе пъхнал ръка в десния джоб на панталона си, където държеше портфейла си с подозрително изпъкнали краища.
Съдърланд впери поглед в издутия му джоб. Макар и светлината на най-близката улична лампа да бе твърде слаба, той ясно различаваше предметите и би могъл да се хване на уловката. Пребледнял ли бе наистина от страх, или така му се бе сторило? Съдърланд пусна торбичката си на земята, извърна се към Ралф и замахна с левия си юмрук.
Ралф избегна удара, който само леко докосна горната част на главата му. Нахвърли се освирепял върху Джак, ала вместо да го улучи в диафрагмата, се блъсна във вдигнатото му коляно и рухна на земята.
Съдърланд също бе паднал при опита си за самоотбрана, но Ралф се изправи пръв на крака. Съдърланд рипна като пружинена играчка от земята, сграбчи Ралф за лакътя и го запокити с всичка сила към стената. Ралф почувствува как нещо пропука в дясното му рамо и остра болка го прониза в главата от удара в тухления зид. Повдигна навреме крак или коляно, за да отблъсне втория удар на Съдърланд, този път с успешно попадение в целта. Съдърланд се преви от болка и докато се бореше за въздух, Ралф му нанесе силен удар в слепоочието.
След малко и двамата се изправиха, леко прегърбени, с широко отворени за въздух уста. Намираха се на Бедфорд стрийт. Случаен минувач се отдръпна уплашено встрани, пресече улицата и продължи пътя си по отсрещния тротоар.
— Ти… Ти трябва незабавно да се предадеш в полицията — просъска Ралф.
— Върви по дяволите! — кресна Съдърланд, готов да се впусне в нова атака.
Ралф отстъпи назад. Отдръпна се и Съдърланд, поглеждайки към падналата на земята пазарска торбичка, но не се пресегна да я вдигне. Произнесе с по-спокоен глас:
— Изчезвай, Линдърман. Върви си по пътя и повече не ме закачай.
— Хей, вие там, долу! Няма ли най-сетне да престанете? — Гласът долетя от един отворен прозорец някъде по Бедфорд.
Съдърланд вдигна поглед и махна нервно с ръка, а Ралф стоеше безучастен към света наоколо.
— Педофил — спокойно произнесе Ралф. — Прелюбодеец и убиец.
Съдърланд отвърна със същия спокоен тон:
— Изчезвай, ако не искаш да ти разпоря черепа. — Отново пристъпи към Ралф със свити юмруци.
Ралф го пресрещна и му нанесе силен удар в стомаха, като в отговор получи юмрук в челюстта. Олюля се и се претърколи на земята, после бавно, с мъчително усилие се изправи.
— Върви си у дома — изхриптя Съдърланд и го сграбчи за яката на ризата му. — И знай, че пет пари не давам дали ще ме наклеветиш в полицията или не. — Блъсна го назад и повече не се обърна.
Олюлявайки се, Джак се запъти към дома си. Известно време Ралф го наблюдаваше с приведена глава, сетне плю и предпазливо се прокрадна към ъгъла на Гроув. Вече се държеше по-устойчиво на крака, но лицето му бе изкривено от болка и целият бе плувнал в пот. Двама минувачи го загледаха, слязоха от тротоара на улицата и бързо го подминаха. Ралф надникна иззад ъгъла, зърна отдалечаващата се фигура на Съдърланд и тръгна след него, мъчително поемайки си въздух. Пред него крачеше убиецът на Елси, полупобеден в двубоя и залитащ — от ударите ли само, или от разяждащото го чувство за вина?
— Съдърланд! — Ралф го застигна на външната площадка в мига, когато Джак отключваше вратата.
Съдърланд се обърна, конвулсивно стиснал лявата си ръка в юмрук, другата бе заета с найлоновата му торбичка. Деляха ги четири стъпала. Ралф задъхано изкачи второто, после третото стъпало и залитна срещу Съдърланд, сякаш искаше да го нападне. А може би не. Но Съдърланд без миг колебание го блъсна надолу по стъпалата и Ралф почувствува остра болка в рамото си от удара в тротоара.
Внезапно линията на бордюра и по-тъмния нюанс на улицата пред очите му добиха ясни очертания под светлината на уличната лампа.
— Хайде, ставай — подкани го два пъти Съдърланд с нетърпелив и раздразнен глас.
Ралф се размърда, подпря се на единия си крак, после бавно стана и се олюля.
— Хей, какво става тук? — обади се непознат глас. — Този мъж да не е…
— Няма нищо — отвърна Съдърланд. — Всичко е наред.
Ралф избърса с ръкав кръвта от разцепената си устна и брадичката.
— Сержант, радвам се, че дойдохте. Този човек… Днес бях… Отбих се в полицейския участък заради него. Той е убиецът, когото издирвате…