— Кой е той? Къде живеете?
— Тук, в този дом — отвърна Съдърланд.
— А аз на Блийкър стрийт. На съседната пресечка, хей там, зад оня ъгъл.
— Вие ли се бихте преди малко? Извикаха ме по телефона във връзка с някакъв уличен побой. Бихте ли ми обяснили какво се е случило?
— Нищо. — Съдърланд се обърна, изкачи първото стъпало на площадката и погледна зад рамо. — Можете да го пуснете да си върви.
Полицаят изглеждаше озадачен.
— Имате ли със себе си лични документи? — запита той Ралф.
— Да, разбира се. — Ралф се пресегна за портфейла си.
Глава тридесет и пета
Джак стоеше край външната врата и ги наблюдаваше. Полицаят подхвана Ралф за ръката и го поведе към Блийкър Стрийт. Подкрепяше го да не падне, тъй като Ралф залиташе на всяка крачка. Когато се изгубиха от погледа му, Джак влезе в къщата и заизкачва стъпалата по две наведнъж, но тежко и задъхано, подпирайки се на перилата.
— За бога, Джак! — прошепна Наталия ужасена, излязла на стълбищната площадка. — Какво беше всичко това?
Влязоха в апартамента и затвориха вратата.
— Ухото ти кърви! И челото си си разранил! Линдърман ли те нападна пръв? Видях ви от прозореца…
— Не се тревожи. Нищо сериозно. — Джак влезе в банята, изплакна лицето си и надникна в огледалото, за да разгледа разцепеното си ухо, със странна резка върху него, сякаш нанесена от нож. Раната на глезена му беше още по-дълбока, а драскотината на челото му продължаваше да кърви. Джак я притисна с мокра кърпа и усмихнат се обърна към Наталия.
Тя го наблюдаваше намръщена и озадачена.
— Той ли те нападна? Ей така, без никаква причина?
— Не съвсем. Недей да се тревожиш, скъпа. Нали всичко вече е приключено. Е, разменихме си по някой и друг комплимент. Но и той си получи заслуженото.
След няколко минути Джак се изтегна на дивана с чаша „Джак Даниелс“ с парченца лед в нея. „Всичко е приключено“, бе казал на Наталия. Дали? Възможно ли бе Линдърман да се чувствува победен? Хора като него разполагаха с неизчерпаема енергия от собствената си ненавист и озлобление към света. Присъствието му тегнеше като мрачна сянка в живота му дори в минутите на най-голяма ведрост и спокойствие.
— Няма ли да ми кажеш какво се случи, Джак? Какво ти наговори този тип?
— Извини ме, аз… Не съм се чувствувал толкова странно от години, когато като мъничко хлапе се сбих в училище с най-върлия си враг! — Джак се засмя, облиза пресъхналите си устни и отпи от чашата си. Уискито прочисти блудкавия вкус на кръв в устата му. — Старият Линдърман умее да се бие доста добре… за неговата възраст.
— Надявам се ченгетата да го укротят поне за известно време.
— Ами. Те просто го изпратиха до дома му, тъй като едва се държеше на крака! — Джак се засмя. — Работата е там, че Линдърман продължава да ме счита за престъпник. Чух го как обясняваше на полицаите, че е ходил днес в кварталния участък. Мисли си, че карикатурата на Фран е мръсен трик, с който искам да се оправдая.
— Да не искаш да кажеш, че те е пресрещнал долу, край нашата врата?
— Ами да! Настояваше да дойде у дома, за да разговаря лично с теб! Горката ми измамена съпруга трябвало да научи цялата истина.
Наталия умислена замълча.
— Божичко, така се радвам, че ще се махнем за известно време от този противен град. Остават ни още осем дни. Но дотогава, все пак, трябва да открият нещо, нали?
Джак не хранеше особени надежди относно компетентността на полицията, ала не искаше да огорчи Наталия.
— Разбира се — кимна той.
— Сигурен ли си, че не си ударен и на друго място, Джак? Провери ли добре?
Джак опипа подутите си устни.
— Нищо ми няма. Не се безпокой.
— Благодаря ти, че си ми купил цигари. — Наталия надникна в пазарската торбичка. — Ела с мен в банята, Джак. Искам да ти промия раната и да я намажа със специален мехлем. Надявам се да заздравее бързо.
Белият мехлем наистина успокои парещата болка на челото му. Майката на Наталия го купуваше от Англия и редовно ги снабдяваше с него.
Телефонът иззвъня и Наталия вдигна слушалката. Много хора им се бяха обадили вече, за да изкажат съболезнованията си, сякаш Елси бе член на семейството им. Преди няколко дни бяха получили и трогателна телеграма от Силвия Кинок, която развълнува Джак:
„… Наистина трагично и потресаващо. Задържаха ме в Атланта, иначе щях да дойда веднага. В мислите си съм с вас.