Ралф си купи „Ролинг Стоун“, тъй като вестникът съдържаше специално интервю с Фран Дилън, ако се съдеше по гръмките заглавия. Разказът на Дилън, поместен върху четири страници заедно със снимките, заля Ралф с поток обширна информация, включваща редица имена, пикантни случки и подробности: Елси бе представена като лековато и празноглаво момиче, флиртуващо с всекиго, независимо мъж или жена. Ралф почувствува отвращение от тенденциозно представените вестникарски клюки, тъй като те ни най-малко не отговаряха на истината. Той бе имал възможността да наблюдава Елси дълго време, докато работеше в кафенето на Седмо авеню, и начинът, по които се отнасяше към своите ухажори. Какви ли горчиви лъжи още трябваше да преглътне? И все пак детайлите се натрупваха един след друг в невярна картина, сякаш Фран Дилън съзнателно издирваше компрометиращи факти в своя защита. Един от основните мотиви в показанията й бе състоянието на временно умопомрачение, в което не носела отговорност за постъпките си, изплъзвайки се ловко по този начин от уликите за предумишлено убийство. Нищо чудно, помисли си Ралф, имайки предвид показанията й, че гълтала всякакъв вид наркотици. Споменала бе и за онази „съмнителна двойка“ от Гроув стрийт, която бе въвела Елси Тайлър в „непознатото за нея аристократично общество“, на чиито събирания Фран присъствувала няколко пъти, поканена не от Елси, а от приятелката й. Ах, бедната Елси! Толкова отдавна бе таил най-мрачни предчувствия, че горкото невинно дете ще попадне в примката на тези мерзавци, представящи за нейни благодетели.
Нужен му бе още един ден, за да премисли и преглътне всичко това, макар и по странен начин, да се боеше от задълбочаването в тази скверна история. Излизаше, че Съдърланд не бе убиецът на Елси и Ралф се бе заблудил. Искал бе неотстъпчивият Съдърланд да се пречупи и да признае поне отчасти огромната си вина; искаше да трепне от уплаха пред уж насочения срещу него пистолет. Но Съдърланд бе реагирал хладнокръвно.
Беше крайно време да се отправи към Агенцията за наемане на работна ръка. Би било добре да престане да пилее дни и седмици в безплодни размишления, без да се опита да си потърси нова работа. Ралф се избръсна грижливо и си сложи нова риза и вратовръзка специално за случая. Нямаше нужда от сако, навън бе топло и задушно.
На следващия ден Ралф закрачи в източна посока към Агенцията на Четиринадесета улица. Слънцето се издигаше високо в небето и летният ветрец нахлу в ноздрите му, когато един автобус изви към тротоара, вонящ както обикновено на газови изпарения, машинно масло и всякакви боклуци. Грозни хора се затътриха към него, замаяни от горещината, с изнурени и отегчени лица и претоварени с пазарски торбички, движещи се в своята посока. И разбира се с неизбежните дечурлига с тях, някои едва проходили, други тласкани напред в колички с облегалка, едно дори облекчаващо се в канавката, докато майка му го изчакваше встрани.
Внезапно Ралф забрави крачка и едва не застина на място, не обръщайки внимание на това, че някой в суматохата го бе блъснал изотзад по болното му рамо.
Бе зърнал Елси! Вървеше на няколко стъпки срещу него, ту вдигайки русата си главица, ту свеждайки я отново, скъсявайки бързо разстоянието помежду им. Елси, с пъргавата си походка, непоглеждаща встрани, провираща се леко и неуловимо сред отвратителните фигури пред нея.
Ала в един миг, кратък и болезнен като изстрел, осъзна, че момичето не беше Елси — бе по-високо и по-едро от нея, не държеше главата си гордо изправена и косата й не бе естествено руса, а боядисана.
Ралф стоеше като вкаменен, докато момичето го отмина. Бе сляп и глух за околните, които го блъскаха грубо и мърмореха раздразнено на всевъзможни езици и акценти срещу изпречването му пред човешкия поток. Не, не можеше да има друга Елси. Никога вече на земята, никога.
Глава тридесет и седма
— Държахме вестниците скрити, но Джейсън или ги е намерил, или е дочул нещо от това, което сме си говорили с Макс — оплака се Илейн Армстронг на Джак по телефона. — Както и да е, разказал е всичко на Амелия. Съжалявам, Джак. И телевизорът ни също беше изключен.
Джак се опита да я успокои. Амелия все някога щеше да разпознае снимките на Елси, публикувани във вестниците, а можеше също така и добре да чете. Веднъж Наталия му бе споменала, че трите с Елси яли сладолед някъде във Вилидж. Колко ли пъти се бяха срещали заедно.
— Не се притеснявай излишно, Илейн. Сторихме всичко, което ни бе по силите. Кога ще ти бъде удобно да дойда да я взема?