— Кафе със сметана, моля — обърна се той към една от другите сервитьорки. Поръчката му бе изпълнена. Келнерката беше заета и не взе двете монети, които бе поставил отгоре върху сметката, но русото момиче се стрелна като летящо канарче и ги грабна. Джак я наблюдаваше развеселен. Тя хвръкна към касата, като хала профуча обратно с наполовина скъсаната му сметка и трите цента ресто, а когато той протегна ръка да вземе монетите, пръстите им се докоснаха и момичето му се усмихна. Имаше ослепително бели зъби и сини очи, не много големи, но ясни и умни. Косата й му напомняше за думата „лен“. Бе права, не много гъста, подстригана нехайно и късо.
— Вие се върнахте — радушно отбеляза тя.
— Да. Кажете ми… кой беше този мъж, с когото разговаряхте преди малко… е, тоя с кучето. — Джак кимна към мястото, където допреди малко седеше Ралф.
— О, този ли! Един смахнат! — Тя отсечено се засмя.
— Е, и какво?
Момичето се огледа, за да провери нуждаеха ли се на някоя маса от нея.
— През цялото време ми чете морал. „О, Ню Йорк е пълен с мошеници и бандити.“ — Извърна се и погледна към кухнята.
— Аз се срещнах веднъж с него.
— Така ли? Той идва… Добре, Лори! — Момичето бързо се отдалечи. На кухненското прозорче го чакаше готовата поръчка.
Джак отсръбна глътка горещо кафе. Момичето пак се върна.
— Той живее някъде тук. Казва, че е въоръжена охрана. Човек би си помислил, че му плащат мен да охранява. Или че е някакъв маниак и ме преследва. Само че не съм от параноидните типове, надявам се. Как се запознахте с него?
Джак се усмихна.
— Той ми върна портфейла — след като го бях изгубил. Трябва да призная, че е честен човек.
— О-о, значи вие сте този? — В очите й блесна любопитно пламъче. — Та той ми разказа всичко от игла до конец. Въобразява си, че се е случило нещо бог знае какво, едва ли не истинско чудо. Мисли си, че вие сте голяма работа. Направо ми продъни ушите с тази история. Както и да е, радвам се да разбера, че всичко, което ми наприказва, е истина. Аз не му вярвах, разбирате ли? Той е такъв фукльо. Та сега… — За миг тя се загледа замислено встрани, сякаш търсеше подходящата дума. — Постоянно ми натяква, че точно такава трябва да бъда — честна и тем подобни. Ха-ха! — Тя залитна назад от смях и се хвана за ръба на гишето.
— Ел-си! — викна една от сервитьорките.
— Ида! — Елси се стрелна към кухнята.
Джак се подсмихна. Биваше я за актриса, или възбудеността й се дължеше на току-що преживяното?
— Проклето агнешко печено — просъска Елси на тръгване. — И така, този откачен ми чете лекции за морала, мили боже, на сексуалния ми живот! Та той няма и представа колко съм чиста! Да не ме мисли за някаква проститутка? Ами той какъв е тогава, често се питам. Или го казвам на глас. Да, казах му го. „Бил ли сте някога млад и щастлив?“ Може би не е бил. В такъв случай той е просто потиснат човек и вече е твърде късно да опита нещо от живота, нали?
Тя се разсмя от сърце, без неприязън, толкова развеселена, че очите й се навлажниха.
— Такъв странен тип! Представете си, даже не вярва в религията. И нарича кучето си „Бог“, знаете ли това?
Джак кимна:
— Зная.
— Я кажете, вас преследва ли ви?
Джак се ухили.
— Не мисля. Всъщност, не съм забелязал.
— Внимавайте с него. Той се мисли за месия, дошъл да оправи света. Живее на Блийкър, ако не се лъжа. Каза ми, че живеете на Гроув.
— Ел-си! Вземи онези хамбургери! Те са за твоите маси!
Тя още веднъж полетя към кухненското прозорче.
Джак съжали, че не бе взел със себе си писалка или молив. Острото ъгълче на очите й, когато се смееше — ето какво точно му бе нужно за лицето на Сузуки, въображаемата приятелка на юношата от „Мечтателите“. Дали можеше да го запомни? Ъгълчето се виждаше най-добре в профил, а също и крайчето на горната й устна, леко издадено над долната. Лявата ръка на Джак скорострелно грабна едно късо моливче, което се бе материализирало пред погледа му специално за него, на няколко инча встрани върху гишето. Той зарисува припряно на гърба на бланката със сметката с очи, обърнати повече към Елси, отколкото към скицата. Стана. О-хо! Добре! Почувствува се като рибар, уловил току-що пъстърва. Бързо изтегли линията на врата и задната част на главата й.
— Рисувате ли ме?
— Готово, свърших. Благодаря. — Джак топло й се усмихна и пъхна внимателно сгънатото листче в задния си джоб.