Джак наблюдаваше как Изабел снове пъргаво наоколо в сините си, развлечени джинси с изтъркани крачоли — тя изхвърли стоящите пепелници, после кошчето зад бюрото на Наталия и най-сетне включи осветлението в малката зала, чиито прозорци гледаха към улицата. Галерията „Катц“ официално се затваряше точно в шест.
— Добре ли прекара деня, Изабел?
Джак стоеше отстрани с официалното манто на Наталия, сгънато на две върху присвития му лакът, което го бе помолила да й донесе от къщи. Изабел беше толкова заета, че не го бе забелязала.
— Здравей, Джак! Да, имахме успешен ден, но твърде уморителен. Грохнах — усмихна се Изабел с ведър, сякаш противоречащ на току-що казаното глас.
Наталия се върна.
— Готова съм!
Облече мантото, което й подаде Джак. Взеха такси до западната Четиридесет и втора улица, близо до театъра и първо се отбиха до Бларни Рок Пъб за по едно питие и малка закуска. Наталия си поръча уиски със сода и чаша пикантен доматен сок. С Изабел бяха продали картина на някой си Хауърд Бранстън, име, което Джак не бе и чувал — Наталия го бе нарекла „неизвестен художник“. Обясни му, че поставила картината облегната на стената до бюрото си и един случайно влязъл в галерията посетител я харесал и запитал за цената.
— Казах, без много-много да му мисля, просто ми хрумна ей така — хиляда и петстотин долара — и отидох да се посъветвам с Изабел. Тя рече: „Господи, за тая ли цапаница? Е, опитай“. А онзи веднага се съгласи. Изабел обясни, че възнамерявала да върне „шедьовъра“ на притежателя му, ето защо го поставила във фоайето днес, за да не го забрави.
— Може би Изабел трябва да продава картини, облегната небрежно на стената — отвърна усмихнато Джак, — за да не всяват страх в клиентите.
Любуваше се на изразителното, с неподправена хубост лице на Наталия, на оригиналната й черна сатенена блузка, която си бе взела от къщи, за да я облече специално за тази вечер. Мислеше си колко по-интересна, значима и сексапилна изглеждаше тя в сравнение с момичето с детинско изражение, наречено Елси Тайлър, странно и по особен начин вълнуващо. Погледна часовника си. Разполагаха с още четвърт час. Щяха да гледат пиесата на Сам Шепърд „Глупав от любов“.
Глава осма
Два дни по-късно, в една съботна утрин, Джак получи писмо от „Дартмур-Егис“. Напечатаните на пишеща машина инициали над адреса върху пликчето бяха Т. Е. У., по които Джак веднага разпозна името на подателя — Трюз, както го наричаха съкратено — художественият редактор. Преди седмица Джак и Джоуел се бяха срещнали набързо с Трилони Уотсън. Джак очакваше от него одобрително писмо, тъй като Трюз бе харесал графиките, но бе изразил „съображения за някои промени“. Художествените редактори винаги имаха някакви забележки.
Застанал до прозореца откъм фасадата на дома. Джак отвори писмото.
„Уважаеми мистър Съдърланд,
С кратка бележка Ви уведомявам, че Вашите двадесет и осем графики са превъзходни. Всяка от тях носи особена лекота и свежест — бих казал чистосърдечно, че към рисунъка им няма какво да се добави или отнеме. С други думи, довършвайте по-скоро работата си, тъй като не бихте могли да се справите по-добре. Тези, които получих, ми изглеждат като оригинални приумици, с индивидуален почерк и неподправен реализъм. Е, определено не са реалистични, но искам да кажа, че са белязани от непринуденост и великолепен художествен усет.
Моите поздравления.
Джак се усмихна, огледа се наоколо в дневната с невиждащи очи и почувствува, че сърцето му заби учестено. Известие от Трюз! Е, успехът му бе в кърпа вързан. Да се обади ли на Джоуел да го зарадва? Стоп, успокой се, изкомандува се Джак. Джоуел можеше да е получил същото писмо тази сутрин с известие за контрактацията. Със сигурност одобрението на илюстрациите означаваше и сключване на договор.
Бе около девет сутринта, Наталия още спеше. Малко по-рано Сюзън бе завела Амелия в зоологическата градина — смяташе да се грижи за нея целия ден. Наталините задължения в галерията започваха днес от обяд.