Джак се беше събудил рано тази сутрин, за да направи обичайния си крос по Бедфорд стрийт към Хъдсън и обратно. На връщане зърна мъжа на име Ралф, разхождащ кучето си Бог и ако не се лъжеше, той бе вдигнал ръка с явното намерение да го заговори. Добра идея, няма що, да ти се лепне някой в шест сутринта, когато тичаш по анцуг и да ти изнесе лекция върху човешката доброта и морала, може би, както му бе казала Елси.
Надникна отново в писмото от Трюз и забеляза в долното ъгълче на страницата написаното с дребен почерк „обърни“.
„Зная за един друг проект, който може да Ви заинтересува. Обадете ми се в най-скоро време.“
Денят започваше добре! Джак отиде в работната си стая и погледна към последната си скица за живописна картина. Опитваше се да постигне идеята за композиционен баланс, за подвижно равновесие и динамично спокойствие, от които толкова се възхищаваше в абстрактните платна на Брак — работеше с молив, гума, резец и маслени пастели. Да наблегне ли върху живописта, питаше се той — и от фатално значение ли бе това за него? От двадесет и петте живописни експерименти досега само четири или пет му се бяха понравили. Или да работи упорито само върху графиката? И още десет години ли щеше да си задава отново този въпрос, все още правейки опити да рисува живопис? Навярно да.
Когато Наталия се събуди, Джак бе приготвил вече горещо кафе и бе наредил кухненската маса за закуска с кифличките, купени рано сутринта. Показа на Наталия известието от Трюз.
— Чудесно — отбеляза тя. — Надявам се, че ще направят и реклама. Това би следвало да се включи в договора. Каква е цената, последно?
— Някой бе споменал хиляда шестстотин деветдесет и пет. За жалост, книжлето е твърде тънко. За тази цена.
— Хората заплащат добре за илюстрациите — отбеляза спокойно Наталия, отхапвайки от кифличката. — Ще кажа на Изабел — ще я помоля да изложи няколко книги на видно място в галерията. Мисля, че преди време тя ми беше предложила това.
Джак бе вече в ателието си, когато Наталия дръпна пердето, за да му каже, че излиза.
— Надявам се да се върна към шест и половина. Пооправих малко стаята на Амелия. Това може да насърчи Сюзън за повечко старание. Божичко, какво разпиляно малко момиче! — изплака Наталия, наблягайки върху последните две думи.
Джак се засмя.
Няколко минути след захлопването на външната врата Джак не устоя на импулса си да се обади на Джоуел Макферсън.
Джоуел вдигна телефона след деветото позвъняване, гласът му звучеше почти бездиханен.
— Тъкмо излизах да пазарувам — изпъшка той — и трябваше да се върна по стъпалата, понеже чух телефона.
— Не можа ли да изпратиш Тери на пазар?
— Тери не е тук. Да не мислиш, че живее с мен?
— Не задавам нетактични въпроси.
— Тогава престани с твоите погрешни, идиотски намеци — изръмжа Джоуел.
— Обаждам се, защото… Получих приятно известие от Трюз. Харесал е нещата ми. Без никакви промени.
— Да не ме будалкаш? Без никакви промени? Та това означава договор. Благодаря ти, Джак!
— Ще ти покажа писмото, когато се видим. Езикът, с който хвали илюстрациите ми, е направо поетичен. Слез долу и провери пощенската си кутия.
След това емоциите поутихнаха и Джак се потопи в работата си, забравил за времето и изключил света от съзнанието си. Сега експериментираше с цветовете — умбра, бледозелено, златната охра, представяйки си ги като маслена живопис. Жълтото бе в бадемовидна форма, рееща се сред останалите багри, линии и петна. Той подпря картона върху масата и отстъпи назад, за да му се полюбува.
Звънецът на вратата кратко иззвъня.
„По дяволите“ — измърмори Джак. Навярно хлапетата пак си правеха номера в събота сутринта. Отвори вратата на апартамента с намерението да слезе долу и да види кой го бе обезпокоил, преди да натисне копчето на домофона, но чу по стъпалата бърборене, после тихия, но ясен глас на Сюзън и смеха на Амелия. Не ги очакваше преди пет следобед и затова малко се подразни. Облегна се на перилата в коридора и когато стигнаха до втория етаж, се провикна:
— Случило ли се е нещо, Сюзън?
— Не, Джак. Амелия не си е взела якето.
Навън доста позахладняло, обясни Сюзън. Амелия заяви, че е хванала настинка, а Сюзън меко я поправи, че й няма нищо и я помоли да престане да преувеличава. Бе донесла лек обяд — нещо, което майка й приготвила у дома и предложи на Джак да се присъедини към тях, но Джак учтиво отклони поканата й.