Ала проблемите около личното благоденствие на Елси и Джон Съдърланд бяха от различна величина — Елси му бе по-голямата грижа, а Джон — малкото облаче на небосклона, колкото една човешка длан, както пишеше някъде в хубавите книги. Бе зърнал Елси веднъж или дваж през последните няколко седмици, макар и вече да му бе трудно да я склони да остане повече от миг в разговор с него. Тя все още работеше в кафенето в долната част на Седмо авеню, но изглежда сменяше постоянно работните си часове. Освен това, само като го видеше да влиза, се втурваше панически в кухнята или молеше друго момиче да сервира кафето му или каквото си беше поръчал. „О, престанете, до гуша ми дойде!“ — бе казала навъсено веднъж, когато се опита да я заговори и дори не пожела да му сервира. Ралф забеляза, че другите две момичета си размениха иронични усмивчици и се запита дали не знаеха нещо повече от него за нощните или дневни свободни и извънработни занимания на Елси. Следващият път, когато той настоятелно, но тихо я извика няколко пъти по име, опитвайки се да я задържи за половин минута, тя дълго време не отбелязваше присъствието му, а сетне застана зад гишето, точно пред него и извика: „Остави ме на мира, или ще извикам ченгетата. Вече не ми е до смях“. Спомена още, че ще извика управителя от кухнята (Ралф не вярваше, че има някакъв управител в кухнята) и ще му каже да не го пуска вече в заведението. Достойна за съжаление постъпка. Но тъкмо хората, които се нуждаеха от съвет или напътствие, винаги издигаха пред другите каменна преграда. Ако й бе чел проповеди да следва пътя на Исус, или някаква подобна глупост, би разбрал разярения й вик да се пръждосва от очите й — но той я наставляваше само да бъде по-благоразумна. Тя беше толкова наивна и уязвима! Ралф изпитваше гняв, когато си я представяше зад бара през всички тези часове — от пет или шест следобед до два през нощта, или от осем сутринта до четири следобед, млада и хубава, излъчваща здраве и невинност. Невинност! Винаги магнит за сексуално перверзните момчета и мъже, които я зяпаха с потекли лиги! Денем и нощем Ралф можеше да види похотливите им усмивки! Бе забелязал Елси да се спира пред някои от тези гамени и да размахва пред муцуните им парцала, с който забърсваше гишето, а те едва не падаха от столовете си, очаровани от вниманието, което им обръщаше. Всички се опитваха да си уговарят срещи с нея и Ралф вече не се и съмняваше, че тя се среща нощем, по чуждите квартири с някой от тях. Ако работата й свършваше в два, близко до ума беше, че отиваше да пийне нещо в компанията на тези хулигани, които се надпреварваха да я изпращат до дома й. А след това? Ралф бе открил къде живее — на Минета стрийт, видял бе и съквартирантката й. Веднъж я зърна да излиза от един супермаркет на Шесто авеню — бе съботен ден, в който не работеше — и я последва до дома й на Минета стрийт. Другото момиче изглеждаше на около двадесет и пет години, беше по-високо от Елси, с тъмна червеникава коса, а в дрехите, с които се беше наконтила, приличаше на излязла от турски харем: издути розови панталони от трико, вързани за глезените с метални синджирчета, позлатени островърхи чехлички — през октомври! — изобщо, с типичния вид на проститутка. Може би дългокосата млада жена въртеше бизнес с момичета на Минета стрийт и Елси получаваше повечко пари като една от нейните питомки. Спомни си чудовищното зелено върху клепачите на момичето от харема, а може би беше пурпурночервено? Грим, размазан от предишната вечер. Във всеки случай, изглеждаше неумита, но Ралф нямаше намерение повече да мисли за нея. Елси бе по-различна в този съботен ден, много по-различна от друг път — припкаше в белите си обувки за тенис, макар и ръцете й да бяха претъпкани с пакетчета и торбички, погълната в разговор с момичето от турския харем. Ралф си помисли, че ще й подаде пакетите и ще се сбогува с нея на вратата, но двете влязоха заедно вътре, като в собствения си дом. Преди това живееше на Кинг стрийт — бе я проследил два-три пъти — после се бе преместила за няколко седмици на Осма улица, без съмнение, в нечий чужд апартамент. На мъж или на жена принадлежеше този апартамент? Ралф така и не разбра. Как може едно младо момиче да има чувството за собствен дом, за порядъчност, приличие и безопасност, местейки се като безпризорна от квартира в квартира?