Тя се насочи наляво към бара. Искаше да си поръча „Балънтайн“.
Джак изкрещя поръчката й.
— И една бира, момче!
Дансингът беше препълнен. Имаше предимно млади хора в сини джинси, двойка чернокожи, двама хомосексуалисти, гънещи тела един срещу друг, две фигури, всяка танцуваща сама за себе си и няколко полюшващи се в ритъма танцьори, не в първа младост. Червенокосо момиче в стегнати по стройното й тяло бели джинси експлодираше енергията си като бомба. Рижата й коса бе в африкански стил, бухнала като възглавница.
— Танц, моля! — развеселен покани Джак Наталия.
— Не още. След мъничко. — Тя отпи глътка от уискито си.
— Хубаво местенце избра!
— Аз ли? Я погледни там! — Тя се преви от смях и посочи към вратата.
Изхвърляха един подпийнал младеж от бара по класически начин — с едната си ръка пазителят на реда го бе сграбчил здраво за дъното на панталона, явно с доста болезнена хватка, а с другата яко го придърпваше за яката на пуловера. Трудничко ще му бъде да го избута нагоре по стълбите, каза си Джак.
— Тази, червенокосата — наведе се Наталия към Джак, без да сваля поглед от дансинга — от какво ли се е разгорещила така? Но много хубаво танцува.
Момичето се въртеше като торнадо срещу строен младеж с вид на пуерториканец, също много добър танцьор, с гъвкаво и пластично тяло. Част от тълпата ги следеше, пляскайки в такт с музиката. Нещо в профила и му напомняше за Елси, макар и да му беше трудно да го забележи сред вихрените й движения.
— Давай, момче! — кресна някой от зяпачите.
Един от танцьорите рухна на пода и претърколи няколко стола, като едва не обърна масата, смитайки от нея чашите заедно с покривката.
— Уау-уау-уау… — Електронната музика отбиваше отсечения си ритъм и също като филма, който току-що бяха гледали, изглежда нямаше ни край, ни ясно доловима посока. Наталия й се поддаде и с Джак се запромъкваха към едно празно място на дансинга. Наталия бе все още с официалното си манто. Нямаше значение. Джак подскочи няколко пъти с два крака във въздуха, чувствувайки се превъзходно. Червенокосото момиче така подмяташе глава от една страна на друга, че рискуваше май да си счупи врата. Когато се озова на четири стъпки от него, Джак сепнат забеляза, че това бе Елси, пременена с фантастична перука. Сините очи на Елси го стрелнаха, тя бързо му кимна и полуразтворените й устни се разшириха в усмивка.
Музиката позатихна. Това парче бе свършило, макар че ритмичният тон, подобно нестихващото и неуморно туптене на сърце, продължаваше да отброява тактовете.
Елси спря да танцува. Закрачи усмихната на високите си токове, обгърнала с една ръка през кръста тъмнокосото момче, което се опита да я целуне по устните, но успя да докосне само бузата й. Напускайки осветеното пространство на дансинга, Елси се запровира между масите и преди да хлътне в сенчестия край на бара, където бе масата й, със светкавичен жест махна перуката си.
— Но тя е руса — отбеляза Наталия, загледана с любопитство в Елси. — И е доста хубавичка!
— Ами? — Сърцето на Джак заби учестено, едва ли само от танца. Странно. Елси можеше да мине покрай тях и да го удостои поне с едно „здравей“. Това би било повече в стила й. В този случай щеше да обясни на Наталия, че я е срещнал в едно денонощно кафене на Седмо авеню. Макар и никак да не му се щеше да споделя с Наталия сега в тази врява, че Елси го е посетила вече в апартамента.
Чашите им си стояха там, където ги бяха оставили.
Дали момчето с вид на латиноамериканец не бе поредното й увлечение? Нищо чудно, че старият Линдърман се кахъреше.
— На какво се усмихваш? — попита Наталия.
— Това момиченце — промълви Джак сред отново забумтялата музика — работи в едно заведение за хамбургери, надолу, по Седмо авеню. Виждал съм го и преди. — Сега си наложи да вика.
Наталия кимна и се приближи плътно до Джак зад гишето на бара.
— Заведение за хамбургери! Та тя е първокласна танцьорка! Прилича на балерина.
Джак преглътна и не отвърна нищо. На масата на Елси забеляза един тъмнокож младеж и друго момиче с дълга, тъмна коса, освен ако и това не беше перука.
— Да се махаме вече, а? Или искаш още една бира? — попита Наталия.
Напуснаха барчето.
Същата седмица, в петък вечерта, Джак и Наталия бяха поканени от семейство Армстронг на вечеря. Джак харесваше дома им — обширен апартамент в сутерена на една къща, с градинка в задния двор, където Макс и Илейн можеха да отглеждат зеленчуци, ако пожелаеха. В градината имаше розови храсти и няколко ябълкови дръвчета, а неголямата тераса използуваха за лятна кухня, където печаха месо. Къщата — заслужаваше си това име — изглеждаше така, сякаш бе обитавана от десетилетия, а не от три-четири години. Диванът бе леко хлътнал, фотьойлите — също. Макс и Илейн бяха закупили по-голяма част от мебелите си на старо.