Двамата приклекнаха край огъня.
— Да си виждал някой път да се навърта наоколо един мъж в средата на петдесетте, разхождащ куче на черни и бели петна?
— Далматинец?
— Отчасти може би, но си е обикновен мелез. Та този мъж разхожда кучето си в шест сутринта, или около този час, когато тичам понякога, а и можеш да го срещнеш по всяко време, тъй като е пазач, работещ на различни смени. Както и да е, доста е смахнат. Избягвай го, ако се опита да те заговори. Живее в долната част на Блийкър, така че може би не се разхожда чак до Единадесета улица.
— Опитвал ли се е да те спира на улицата?
— Да — отвърна Джак с гримаса. — Най-странното е, че си бях изгубил портфейла на излизане от таксито пред къщи и час по-късно този мъж ми се обади и ми го върна, без да поиска възнаграждение.
Макс вдигна очи от пържолата.
— С всички пари вътре в него?
— До последния долар. Каза, че е нормално да върнеш нещо на притежателя му, ако си го намерил. — Джак се разсмя. — Тогава се впусна в разговор за… отминалите времена на честност и тем подобни. Но бе с атеистични убеждения, изцяло настроен против религията.
— Много странно — рече Макс и обърна пържолата. — Но си имал голям късмет.
Илейн и Наталия не можеха да дочуят разговора им — бяха се облегнали на големия диван, с крака, подгънати върху малките възглавнички и все още бърбореха оживено.
— Не се и съмнявам, че си се зарадвал много, когато ти е върнал портфейла — подхвърли Макс усмихнат.
Джак се почувствува облекчен, след като разказа на Макс тази история и го предупреди да се пази на разстояние от досадника. Сякаш споделяше с друг част от товара си. И все пак, защо Линдърман се бе превърнал в бреме за него?
— Умирам да разбера за какво си мислиш в този момент, Джак — усмихна се Илейн.
Джак стоеше с поднос горещи картофи, обвити в станиол.
— Просто си фантазирах нещо — отвърна той.
Джак не бе усетил движенията на жените, но на килима в дневната бе постлана мушамена покривка, върху която бяха наредени чинийки и прибори за двете дечица заедно с купички с мляко.
— Виждаш как разрешаваме проблема с чистотата на стаята — обърна се Макс към Джак. — Всичко друго, което се случи на този килим, няма да е от значение.
Четиримата влязоха в трапезарията. Джак стоеше до масата и наблюдаваше Наталия, тръпнещ от обожание пред дълбокия тон на гласа й. Тя бе донесла чашата си със скоч и сода.
— Ти иди на твоето място, Джак — посочи Илейн стола, на който той обикновено седеше. — Сядайте най-сетне, вие двамата!
Глава единадесета
— Ей! Здравей! — изникна внезапно Елси край него.
— Здравей! — възкликна Джак изненадано.
Вървяха по Седмо авеню и Джак се отправи към аптеката на ъгъла между Гроув и булеварда.
Тя влезе с него, мушнала ръце в цепнатите джобове на куртката си — този път на моряк от Американския флот.
— Смятах да ти се обадя.
— О? Мога ли да купя една четка за зъби?
Джак избра малка червена четка за Амелия. Трябваше да купи и аспирин.
— Да — продължи Елси. — Искам да ти се оплача от онази напаст, Ралф. Става все по-зле. Идва постоянно в барчето, където работя и Вив, управителката, не може да го изхвърли, понеже не е нито пиян, нито пък е извършил някакво безобразие. — Тя продължи възбудено да говори и докато Джак плащаше. — Веднъж се отървахме от него, тъй като Вив му излезе с номера, че в заведение е забранено да се пускат кучета.
Джак внимателно я слушаше. Отправиха се към вратата.
— Искам да те помоля да му кажеш нещо… по този въпрос. Да го помолиш да ме остави на мира. Мога да си загубя работата, ако продължава така да ме излага. А не искам да я загубя, понеже смените ми са в много подходящи за мен часове, а и хората са много симпатични. Той ще те изслуша. Смята те за нещо много голямо. О! Надушил е, освен това, че веднъж съм ти била на гости. Как може да ме шпионира така? — Тя тропна с крак от възмущение. — Ако можеш да му кажеш само, че аз не съм някаква… някаква нощна пеперудка…
Тя погледна Джак право в очите, смръщила вежди.
Джак кимна, обмисляйки какво да каже на Линдърман следващия път, когато той се опита да го заговори на улицата — някоя спокойна и учтива дума, може би.
— Добре, Елси, ще се опитам. Обещавам ти.
— Благодаря. Много ти благодаря. Ела с мен, искам нещо да ти покажа. — Тя импулсивно грабна Джак за ръката и го затегли в обратна посока към търговския център.