— Какво искаш да ми покажеш?
— Просто живея ей там, надолу. Не е много далеч. Имаш ли пет свободни минути?
— Да.
Джак тръгна с нея. Пресякоха Седмо авеню, минаха покрай Джоунс стрийт в посока към площада „Фадър Демо“ и накрая се озоваха на Минета Лейн.
— Ето я и моята улица. Минета стрийт.
Запътиха се към една четириетажна къща с площадка отпред — тухлена къща, боядисана в червено. Елси извади ключовете от джоба на сините си джинси.
— Качи се за една минутка.
— Не, и така мога да я видя. Хубава къща.
— Горе няма никой. Аз как дойдох в твоята квартира — подхвърли тя с предизвикателна нотка. — Искам само да надникнеш! Няма нужда дори да сядаш.
Усмихнат, Джак отстъпи.
— Добре, Елси.
Изкачиха се по стъпалата и тя отключи друга врата.
— Ето къде живея сега с Дженивиев — рече Елси, влезе първа вътре и се фръцна по средата на една претрупана с мебели голяма стая.
Таванът беше нисък, а двата прозореца гледаха към Минета стрийт. Имаше диван с тъмночервена покривка от някаква изкуствена материя, съвременни кресла с ниски, полегати облегалки, чиято черна боя бе сякаш издраскана от котки, макар и Джак да не забеляза никъде котка. Малката открита камина изглежда изобщо не бе използвана — вътре бе закрепен плакат с череп и кръстосани кости. Имаше и много книги.
— А тук е спалнята — бодро рече Елси и го поведе по коридорчето покрай кухнята и банята към една стая в дъното. По-голямата й част бе запълнена от огромно легло, което повече приличаше на два кревата, долепени един до друг. Покрито бе с няколко щамповани на многоцветни шарки индийски покривки, а стените бяха облепени с плакати на рок певци, голи женски тела и афиш с огромни букви гласувайте за някого, чието име и лице Джак не можа да разпознае.
— Виждам — рече Джак. — Много е шик.
— А кухнята? Може би си надникнал вече в нея. Е, питам те, прилича ли ти това на публичен дом? Дженивиев работи по девет часа на ден, на петдневна работна седмица! А аз трябва да отида днес на работа преди шест. Това влечуго да не си въобразява, че се въргаляме в леглото по цял ден и се дрогираме, или че преследваме мъже за мангизи! — Възмущението й нарастваше всеки миг заедно с огледа на апартамента. — Говори с него, кажи му да се пръждосва от очите ми! Ще го направиш ли?
Джак кимна.
— Обещавам ти. Ще го направя.
Тя видимо се отпусна.
— Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно.
Той бе застанал до вратата на апартамента и се канеше да се сбогува с нея.
— В противен случай ще извикам полицията — не спираше Елси. — Който и да дойде в нашата квартира, мъж или момче, никога не остава през нощта! Посещават ни всякакви гости, разбира се, но сега приятелката ми е Дженивиев. Не се задяваме с никого. Та тя дори не харесва момчета.
— Хм. Приятелка — нехайно отбеляза Джак, спомняйки си удивлението, с което бе посрещнал разобличителната вест за Силвия и не искаше сцената сега да се повтори. — Аха — добави той.
— Да, тя е лесбийка. Такава съм и аз сега. Момчетата ми харесваха мъничко преди, но в момента ги отбягвам. — Тя махна неприязнено с ръка, сякаш отпъждаше някой — жест, който Джак бе забелязвал и преди. — Може би няма да харесвам Дженивиев за дълго, но… докато връзката ни трае, искам да кажа… — Тя свали куртката си и я хвърли на дивана, описвайки при това движение пълен кръг на пръсти. Щастливата усмивка отново цъфна на лицето й, а челото й бе чисто. — Искам да се радвам на живота, необезпокоявана от никой. Разбираш ли?
— Да. — Джак разбираше всичко. — Благодаря ти, че ме покани. — Той отвори вратата.
Тя го изпрати надолу по стълбите.
— Това жена ти ли беше — миналата вечер, в диско бара?
— Да — усмихна се Джак.
— Интересна е. Различна от останалите, разбираш ли? — Елси говореше искрено. — Тя писателка ли е?
— Не. Но чете много. Довиждане, Елси!
Джак се отправи към къщи. Елси бе толкова импулсивна, толкова откровена! С тези трепкащи, тънки светли мигли, със светлосините си очи, вперени право в него! Скоро Джак се озова на улицата на Линдърман. Бе забравил номера на къщата му — толкова по-добре. Ако срещнеше сега старика, в четири без десет, щеше да поговори с него и да се опита да го обуздае — кротко и учтиво. Джак се озърташе за Линдърман, а когато наближи Гроув стрийт, се огледа наоколо за момичето, което трябваше да придружи Амелия от училището на западната Дванадесета улица, макар и да бе още доста рано. Заплащаха за съпровождането на дъщеря си допълнително, макар че той или Наталия — обикновено той — я водеха сами сутрин, някъде около девет. Понякога Джак телефонираше в училището в три и половина и уведомяваше, че ще дойде сам да вземе дъщеря си. Когато пое по Гроув стрийт към дома си, все още не бе зърнал нито Линдърман, нито Амелия с придружителката си, тъй че се прибра в апартамента си.