Но защо му трябваше да се трови с подобни мисли в този чудесен следобед? Ето я и триетажната къща на Елси, с тъмночервени тухли, подобна на някои съседни къщи, но белязана с нещо особено, тъй като Елси живееше тук. Вратата й беше затворена. Ралф крачеше по отсрещната страна на тротоара, втренчил поглед в къщата. Уличката бе тясна и крива. Някога тук течеше поточе — Ралф предполагаше, че в терена има хлътнатина там, където Минета стрийт се пресичаше от Минета Лейн.
Внезапно вратата на Елси се отвори, отекнаха мъжки и женски гласове, някой се разсмя. Навън излязоха младо момиче и две момчета, а зад тях изплува и Елси, която, полуизвърната, затваряше вратата.
— Там! Погледнете! — извика Елси на приятелите си.
Те нададоха крясъци и Ралф моментално осъзна, че е станал център на вниманието им. Закрачи с припряна стъпка.
— Влечуго такова! — чу писъка на момичето зад гърба си.
— Ей! Остави Елси на мира! Чуваш ли! — продра се мъжки глас.
— Сексманиак!
— А бе ти кой шпионираш напоследък?
— Ха-ха! Той може да тича! Вижте го!
Ралф бе обхванат и от срам, и от гняв. Той не тичаше, просто крачеше бързо и припряно, доколкото изискваше приличието и няколкото стъпки от Минета Лейн до Седмо авеню му се видяха безкрайно дълги. Един хлапак в маратонки изскочи пред него с хищно протегнати напред ръце, сякаш искаше да препречи пътя му и да го сграбчи.
— Измитай се, кучи сине, гнусен дъртак такъв, или ще извикаме ченгетата!
Къде беше Елси сред цялото това безумие? Хлапакът удари Ралф по рамото с опакото на дланта си.
— Престанете! — кресна Ралф. — Оставете ме на мира!
— Да го оставим на мира! — писна момичето с пронизителен глас, последван от общ кикот.
— Ииии-айй! Чупка! Измитай се, помияр такъв!
— И повече не се връщай! Няма да се навърташ наоколо, ясно ли ти е! — изръмжа право в лицето на Ралф едно от момчетата, нашарено с руж и с начервени устни. То затанцува и се закриви около него, гледайки Ралф с почти притворени очи, чиито клепачи бяха наклепани чак до слепоочията с чудовищен черен грим или боя. — Гадно влечуго!
Ралф наведе глава, вдигна високо яката си и се втурна нагоре по Седмо авеню.
— Ааах!… Ха-ха-хаа!… Тичай, момче! Набивай пети!
Гласовете се смесиха. Нашареният в черно клепач се плъзна покрай Ралф на тротоара, издавайки чудовищни ръмжащи звуци. Минувачите се зазяпаха.
Накрая се отдалечи от тях на известно разстояние. Забави крачка, пое си дълбоко дъх, погледна право пред себе си и когато светофарът мигна за колите в червено, пресече уличното платно към отсрещния тротоар на Шесто авеню.
И тогава отново се озова право в лапите им. Тримата — без Елси — но къде беше тя? — бяха пресекли скришом булеварда.
— Накъде си се запътил? — попита негримираното момче. — Ние идваме с теб! Става ли?
— И-хъ-ихъ — нададе магарешки рев нашареното с руж момче.
Ралф тръгна към дома си, но двете момчета продължаваха да подскачат отпред, удряйки го леко по раменете и хълбоците му при профучаването си край него, докато той неотклонно вървеше към Блийкър. Но защо да се измъчва чак до дома, помисли си Ралф и се втурна към един ресторант, мина през външната врата и после през официалния вход.
— Още не сервираме, господине — каза един келнер.
— Мога ли да използувам телефона?
Келнерът го изгледа с неохота, но махна с ръка към телефоните в дъното на ресторанта.
Ралф мина между празните маси, озърна се иззад рамо и видя едно от момчетата също да влиза. Обмениха си няколко реплики и келнерът енергично го избута навън, подпомогнат от другия келнер. Момчетата се замотаха от външната страна на вратата. Ралф се престори, че се обажда по телефона и разговаря с някого. Когато надникна през стъклената врата, те още стояха отвън. Стана му ясно, че нямат никакво намерение да се чупят. С телефонната слушалка на ухото си, нервно мънкащ под носа си неясни, безсмислени срички, на Ралф му се стори, че Ирма му се присмива, отдръпва цигарата от тъмночервените си устни и примижава от смях, а дългата й вълниста коса, спусната по раменете, се люлее. Кучка!
Окачи слушалката на телефона, отправи се към вратата, съзнавайки, че срещата му с онези вън е неизбежна, вдигна ръка, каза „благодаря“ на двамата келнери и излезе от ресторанта.