Джоуел Макферсън бе получил лек сърдечен пристъп преди седмица, спомни си усмихнат Джак. Специално му бе телефонирал да му съобщи, че имал „припадък от безпокойство“ заради „Мечтите“ и си взел няколко дни отпуск по съвет на лекаря. По случай излизането на книгата, „Дартмур-Егис“ даваше в петък малък коктейл, а Джак, Джоуел, Наталия и няколко души от „медиите“ щяха да обядват по-късно заедно с Трюз.
Следващата седмица Наталия бе поканила Елси на кафе. Впечатленията й от срещата приятно изненадаха Джак. Наталия намери Елси за крайно амбициозна и съобщи, че повечето време разговаряли не за Линдърман, а за театър, художествени изложби и живопис.
— Тя харесва Гугенхайм. И Кандински! Поглъща жадно всичко ново за нея в Ню Йорк — а има само средно образование, невероятно, нали? Възхитителна е — ако е все тъй последователна в амбициите си.
Наталия разглеждаше гардероба си и изваждаше някои дрехи за химическо чистене. Джак чакаше нетърпеливо да чуе какво мисли за ситуацията с Линдърман.
— О, положително се е махнал — каза Наталия. — Той е просто един самотен стар ерген, който обича да заглежда хубавите момичета.
— Да, сигурен съм, че е самотен — отбеляза Джак.
Явно не бе станало дума за извикване на полицията, така че Джак не пожела да задава излишни въпроси. Малко по-късно Наталия сподели с него:
— Попитах Елси дали би пожелала да дойде на терена у Луис и тя ми отвърна, че ще бъде очарована. Луис ни кани на Коледно тържество идната седмица, нали знаеш?
Джак се усмихна изненадан.
— Елси да се срещне с Луис? Добре, щом така си решила.
Странно му бе да си представи Елси в претенциозния апартамент на Луис сред определено кротките му и боязливи спрямо женското общество спътници.
— Елси попита може ли да доведе със себе си някакво момиче на име Дженивиев. Ще предупредя Луис. Той обича да се среща с нови хора.
Коктейлът на „Дартмур-Егис“ бе даден в огромния четвъртит офис на Трюз, чиито прозорци гледаха към Ийстсайд Ривър. Насъбрали се бяха около двадесетина души, някои от които директори на издателски къщи, дошли за минутка да се ръкуват с Джак и Джоуел. Джоуел се бе повъзстановил от „страховия си пристъп“, макар и да изглеждаше все още малко блед. Трюз бе казал на Джак: „Доведи и детето си. Момиченце беше, нали? Пресата обича семейните хора“. И така, Джак бе взел с Амелия и Сюзън, за да я отведе у дома преди официалния обяд. Наталия общуваше с изящество и непринуденост. Поне на светски обноски бе школувана добре — Джак се увери в това, когато я запита може ли да му каже кои са най-важните персони в компанията, с които бе разговаряла.
— Вие самият имате ли илюзорни мечти, мистър Съдърланд? — запита един журналист Джак.
Амелия се намираше сякаш в собствения си дом, разнасяше чинии със сандвичи, което другите намираха за ужасно забавно, а Джак се преструваше, че не я забелязва. Заедно с Джоуел надписаха автограф върху няколко книги, една със специални поздравления за Трюз. Междувременно дадоха за радиото кратко интервю, което записаха в съседната стая преди обяда, но без телевизионни камери. Джак не бе и очаквал предложение от телевизията, както и Трюз, макар и да беше направил опит да ги покани за малка сензация.
Луис Уонфелд бе украсил за тържеството гостната си с червени и зелени хартиени гирлянди, провесени в четирите ъгли. „Старомоден обичай“, без казал Луис. Това бе единствената коледна украса, освен едно дълго борово клонче, положено на масата с бяла покривка, до бутилките, чашите и чиниите с черен хайвер и маслини.
И Изабел беше дошла, разбира се, както и Силвия Кинок, която беше довела със себе си тънък като вейка младеж на име Рей — балетист, по думите на Силвия, от „Ню Йорк Сити Балет“. Поканени бяха даже и Макс и Илейн Армстронг, макар и да не бяха близки на Луис или приятеля му Боб Кемпбъл. Имаше и много непознати за Джак лица, предимно приятели на Боб, а и жените този път бяха не по-малко от мъжете. Луис, елегантно облечен в син копринен костюм, бяла риза и лъскави черни обувки, му посочи бутилката „Джак Даниелс“ на коктейлната маса.
Трогнат, Джак му благодари.