— Познаваш ли това момиче? Или е близка на Наталия? — попита Макс Армстронг.
— Познаваме я и двамата. Тя е… — Джак се поколеба — една от съседките ни.
— Страшно е хубава. Да не е модел?
— Мисля, че иска да стане актриса. Тя е само на двадесет.
Макс леко се усмихна.
— Мислех я дори за по-млада.
Джак дочу далечния звук на арфа и напрягайки слуха си, можа да разпознае Вариациите Голдбърг. Типично бе за Луис или Боб да пуснат касета с Бах. По-късно, след вечеря, някой щеше да пусне рок и щеше да има и малко танци. Луис щеше да навие килимите.
— Мислех си, че идвам на някое официално и надуто събиране — чу той наблизо гласа на Елси с необичаен за нея стеснителен тон.
Репликата бе отправена към Наталия, която вдигна рамене и отвърна нещо, загубващо се сред глъчта.
— Ей, Джак, хрумна ми една идея! — Джоуел изникна край него с блестящи очи и жестикулирайки бурно. — Какво ще кажеш: двойствен живот, една част в реалността, друга — във въображението. Хора, които имат истински втори семейства и служби в други градове. Един директор на банка би могъл да бъде и крадец в свободното си време! Звучи доста многообещаващо, нали?
Джак присви очи.
— Не, да ти призная откровено.
Лицето на Джоуел помръкна и тогава Джак се засмя, като успя да разведри и Джоуел.
— Добре — каза той примирително и се оттегли.
Джоуел положително не се бе обидил. Познаваха се от толкова дълго време, често пъти дори обменяха опит. Джоуел все се терзаеше, че иска да напусне работата си, но не я напускаше, макар и да мечтаеше за друг начин на живот и за други пътища, които би желал да следва — а желаеше ли го въобще, не бе съвсем наясно. Е, от това можеше да възникне поне някоя и друга интересна идея за разказ или роман.
Когато Джак зърна отново Елси, тя бе приседнала на страничната облегалка на дивана, а Луис стоеше изправен до нея. Той й протегна ръка, тя я пое и двамата пресякоха гостната и се изгубиха в дъното на коридора.
Гостите се натрупаха около бюфета и Джак се присъедини към тях. Сред групичката, някак объркана и смутена, стоеше Дженивиев с празна чиния в ръце, открояваща се като ярко жълто-червено петно.
— Искате ли малко от това? — предложи й Джак резен от пуйката, който бе набол току-що с вилицата си. Постави го в чинийката на Дженивиев. — Вие актриса ли сте? — Чудеше се как да подхване разговор.
— Не. Продавам козметика. При Макиз.
— О! — Самото й лице приличаше на малка козметична витрина със синьо-зелените си клепачи, гъстия руж по бузите и устните й, с ноктите, лакирани в кафеникавочервено. Жълтата й рокля, здраво пристегната с широк колан в талията, му напомняше отпред за задницата на турски шалвари, може би от онези пъстри вехтории, които бе зърнал в отворения гардероб на Минета стрийт. Знаеше ли Дженивиев, че бе надникнал за няколко минути в апартамента им?
— Какво стана с оня старик, който ви досаждаше? Ралф?
Погледът на Дженивиев внезапно се съживи и от лицето й веднага изчезна полуобърканото-полуотчаяно изражение.
— О, сега сме далеч по-добре! Елси не ви ли каза, че успя да го сплаши с няколко свои приятели — така да го сплаши, че да побегне! Преследваха го чак до Шесто авеню. Той се мотаеше около къщата и те, като изскочиха…
Джак се ухили.
— Преследвали го? Само така, това и заслужава! Значи, вече няма да посмее да припари до дома ви.
— Да, от онзи ден насам се махна от очите ни. Но не можем, разбира се, да му попречим да ходи при Вив.
— При Вив?
— Барчето, в което Елси работи.
Джак кимна.
— И не се наложи да викате полиция?
— Решихме да не го правим. Колкото по-малко си имаш работа с полицията, толкова по-добре. Да не вземат да се заядат с някои от нашите приятели. Те са ни приятели, но не съм сигурна, че ще се харесат на ченгетата.
Джак кимна разбиращо.
— Вашата приятелка Елси направи голям бум тази вечер.
— Нали изглежда разкошно! Да не повярваш, след като почти не е мигнала цяла нощ. Е, поспа може би два часа. И трябваше да отработи и съботната си смяна, за да се приготвя за това празненство.
— И къде е била през нощта, че не е спала?
— В Сохо. О… — Дженивиев тръсна глава и червеникавите й кичури се разлюляха. — Някакво ново нощно заведение. Музика с китара. Не зная какво точно представлява, тъй като вечерите ми или са заети — на работа съм до осем и половина — или се чувствувам полузаспала след това. Все пак, по-възрастна съм от Елси с три години. Вие сте много мил към Елси. А и вашата съпруга. Тя много харесва и двама ви.