Джак леко се поклони.
— Удоволствието е мое.
Смяташе, че й е обърнал вече достатъчно внимание и точно сега бе моментът да се оттегли.
— Е, и какво изкопчи от тази Дженивиев? — попита го Наталия няколко минути по-късно.
— Работи на щанда за козметика в Макиз.
Наталия се усмихна хладно със затворени устни.
— Вече зная. Елси великолепно се справя тази вечер. Луис е омагьосан — счита я за божествена.
Тръгнаха си с Наталия по-рано, тъй като Сюзън искаше да се прибере в апартамента на родителите си. Елси остана — на сбогуване я видяха приседнала на облегалката на един голям фотьойл, наобиколена от Луис, Силвия, приятелят й Рей и Изабел. В таксито Наталия му обясни, че Елси пожелала да разгледа цялата колекция от живопис и графика на Луис и той я развел из коридора и двете спални. Джак си припомни, че Луис притежаваше оригинал на Гоя, с който много се гордееше.
— Жалко, че приятелката й е такава флегма.
— Нима? Елси не ти ли даде една от онези рекламни брошури за китаристката?
— Не.
— Ще ти я покажа вкъщи. За някаква китаристка, която Елси счита за много добра. Казва се Марион. Елси иска да отидем да я чуем. Свири в някакъв бар в Сохо.
Джак не бе страстен почитател на нощните вертепи в Сохо, нито пък Наталия, доколкото знаеше. Но щом Елси ги бе поканила…
— Нямам нищо против. Стига да имаш настроение.
Наталия възкликна: „Ха!“ — сякаш „да бъдеш в настроение“ криеше за нея друг смисъл.
— Не мисля, че Елси ще изкара още дълго време с тази Дженивиев. Разбира се, да разполагаш със собствена квартира е много удобно и не се и съмнявам, че Минета стрийт си има своите прелести, но…
Джак я слушаше внимателно. Хвана ръката й във вечерна ръкавица и отпусна глава на облегалката. Обичаше дългите нощни разходки с такси в леко полюшващата се, хвърчаща кола, особено когато шофьорът бе достатъчно съобразителен да пропуска червения сигнал на кръстовищата. Тази вечер тъмният пейзаж на града бе прорязан с бляскави сини и сребърни Коледни светлинки.
У дома всичко беше спокойно и в пълен порядък. Сюзън четеше книга във всекидневната. Амелия отдавна беше заспала. Заговориха шепнешком, за да не събудят детето. Джак искаше да поръча по телефона такси за Сюзън, но тя отвърна, че в този час лесно може да хване такси на Шеридън Скуеър. По взаимна уговорка Съдърланд включваха в заплащането й пари за такси.
Наталия взе душ, а след нея и Джак. Тази вечер тя бе в настроение, не бе нужно да я пита, и това беше чудесно.
Час по-късно, голи и полузамаяни в леглото, Наталия го запита, припалвайки цигара:
— Какво мислиш за компаньона на Силвия тази вечер, онзи танцьор?
— Дръгливият младеж ли? Прилича ми на пробит кюнец.
— А тя твърди, че на сцената е динамо. Името му е Рей Гибсън.
— Бих желал да го видя как ще пробяга две мили. Вижда ми се и доста безмозъчен. Какво интересно е намерила Силвия в него?
Наталия всмукна от цигарата си.
— Навярно не го счита за интересен. Каза ми, че имал нужда от издигане в обществото, така че го довела със себе си.
— Издигане в обществото? При Луис?
— Е, навярно смяна на хомосексуалния партньор… Не мога да повярвам, но пак огладнях.
— Чудесно! И аз.
Тихо изследваха съдържанието на хладилника и седнаха на кухненската маса. Обсъдиха доста важния проблем какво да купят за коледен подарък на майката на Наталия — жената, която правеше всичко за тях. Несъщият брат на Наталия, Теди, нямаше да си идва за ваканцията, така че бе наложително да заминат за Ардмор — там Лили бе решила да прекара празниците, вместо в апартамента си във Филаделфия, тъй като възнамеряваше да организира малко Коледно тържество и имаше нужда от пространство. Може би последният атлас на света, издание на „Таймс“, щеше да е добър подарък — предложи Джак, тъй като бе видял реклама за него, а и майката на Наталия обичаше да разглежда на карта местата, където е била или които тепърва възнамеряваше да посети.
— Великолепна идея, скъпи! — прошепна Наталия. — Ще го купим от „Рицоли“.
Щяха да прекарат две Коледни празненства — едното при Лили, а другото у дома.