Но какво ли замисляха Елси и мисис Съдърланд? Щом веднъж вече ги бе видял заедно, то те навярно щяха да се срещнат и друг път. Хрумна му, че кроят заговор против него — издигането на защитна крепостна стена около Елси, така че да не може повече да я заговори, нито дори да се приближи до нея. Но какво право имаха за това? Нима бе нарушил някой закон, писан или неписан? Нямаха ли вина онези хулигани, приятелчетата на Елси, за непорядъчното си поведение и упражняването на публичен тормоз върху него, когато го блъскаха и гонеха чак до Шесто авеню? Съществуваше ли някъде забрана за човек, който иска да се поразходи по Минета стрийт и да се поспре за две минутки, за да разгледа някоя от интересните стари къщи там? Острото усещане за несправедливост отново върна мислите на Ралф към ужасяващото положение в Ливан. Колко време вече бе свидетел на този кошмар? Вече повече от година, откакто Израел бе вкарал танковете си в тая страна с неприкритите намерения да възвърнат принадлежащите му територии, и Ралф веднага си бе помислил за „повече земя“ — вечната им цел. Ралф бе прочел изказванията на израелското правителство за „мир“ и „сигурност“, които считаше за основателни. Истината обаче бе, че те предпочитаха несигурността и виждаха около себе си само врагове. После — кланетата в онези два палестински лагера, мръсната работа, която бе извършил някой друг — разбира се, християнските фалангисти, докато израелските войници, контролиращи територията, изглеждаха доволни като испанци, наблюдаващи корида. Жалко и недостойно бе, че Америка финансираше тези военни операции. Като връх на цялото това безумие тя бе изпратила част от бойния си флот в Бейрут в качеството си на „сили за поддържане на мира“, сякаш не й стигаше съюзничеството с Израел и финансовата му подкрепа, та трябваше да гледат на него и като на нещо друго — и разбира се, неизбежното се беше случило; самоубийствената бомба-камикадзе бе атакувала частите на флота и бе убила около двеста и петдесет американци, повечето от които деветнадесетгодишни момчета, нямащи и понятие защо ги изпращат в Ливан. Несправедливост, грях и зло! Измами и лъжи, от които ти призлява! Какво бе казал Рейгън на родителите на тези момчета? Само неясни и мъгляви неща, тъй като американците се бяха измъкнали от тази каша без много шум и корабите бяха изчезнали на хоризонта. Ралф вярваше, че американското обществено мнение няма да търпи повече цялата тази нелепост и безсмислени и измамни перспективи. Все още не беше изгубил надежда.
Седеше на масата с разчертаната тетрадка пред себе си, но бе зареял поглед към стената и сърцето му биеше учестено от обсебилите го гневни мисли. Мразеше тези свои състояния. Отиде в банята, където изпробваше няколко дървени корабчета в напълнената вана.
Трите корабчета приличаха на плаващи островърхи шапки, чиято периферия бе непропорционално по-широка от горната част и бяха с различни размери. Горната част представляваше надстройката, където трябваше да се помещава и управлението. Едно от корабчетата беше направено от капак на цигарена кутия, която бе закръглил с ножа си, а другите — от парчетии дърво, които беше намерил на улицата. Надстройката бе от малки дървени цилиндри. Ралф си бе направил и колекция от метални пръстени, парченца дърво и малки стоманени пружини, които бе събрал от пода на гаражите, в които работеше, и от гробището за коли. Сега пробваше корабчетата, натоварени с лъжици и вилици, за да провери доколко могат да се доближат до брега — маркиран от обърнати с дъното нагоре чинии, които бе наредил по края на ваната. Тя беше напълнена със седем инча вода. Доколкото знаеше, използуваха такива лодки в пристанищата и речните докове в по-примитивните градчета, чиито брегове не бяха прокопани дълбоко и добре укрепени. Целта му бе да накара корабчетата да се приближат колкото може по-близо до брега, за да бъдат разтоварени. Трябваше да могат да се завъртат около собствената си ос, за да прилегнат по-плътно към полукръгообразните плаващи докове. Ралф разбърка водата, загледа се в набръчканата й повърхност и вълничките, облели чаените лъжички, като си представи огромни разлепени талази, подгонени от буря, сред които устойчивите кръгли корабчета се опитват да достигнат брега.
Бог заподскача около него, издавайки скимтящи звуци, което му напомни, че е време да го наведе на разходка.