В единадесет на следващата сутрин потеглиха с тойотата с Амелия на задната седалка, натъпкали голяма пътна чанта с пижами и четки за зъби, в случай, че отседнат някъде през нощта. Наталия караше колата. Тя бе добър шофьор, с бързи рефлекси, макар и да твърдеше, че мрази да седи зад волана. Джак знаеше, че в сегашното й състояние шофирането щеше да я освободи от отрицателната енергия, което беше за добро.
— Как е Елси? — Наталия й бе позвънила тази сутрин и бяха разговаряли за кратко.
Наталия внезапно се усмихна със затворени устни и се втренчи право пред себе си.
— Сега пък се е разтревожила за данъка си! Казах й: „Сладурче, намерила си за какво да се тревожиш!“. Не могла да попълни формуляра си, тъй като никога не била плащала данък общ доход, но Марион щяла да й помогне.
Оставиха колата в Гардън Стейт Паркуей и тръгнаха да се поразходят в студения, ранно пролетен следобед. Купиха отнякъде торта и се самопоканиха на чай в една братовчедка на Наталината майка, която живееше в Садъл Ривър. Джак я бе виждал само веднъж. Това бе смяна на атмосферата и изпълнение, един вид, на семейните задължения, макар и никой да не я бе молил за това, което поразведри Наталия. Сетне Джак седна зад волана и вечерта се спряха край един мотел по избор на Амелия. Украсата му бе ужасна, но имаше някаква развлекателна стойност. Наталия бе донесла бутилката си „Гленфидич“. Персоналът на мотела внесе в стаята походно легло за Амелия.
Когато се прибраха у дома в неделя следобед, телефонът бясно звънеше. Джак бе най-близо до него и вдигна слушалката.
— Къде беше? — попита нетърпеливо гласът на Луис.
Наталия взе телефонната слушалка, разговаря, както му се стори, цяла вечност и накрая му съобщи, че идната събота Луис ги кани на карнавално тържество у дома си. Запитала го дали това означава преобличане в дрехите на противоположния пол, а Луис й казал — не, облечете каквото си искате. Очертавала се една хубава вечер, щели да се съберат доста хора.
На следващата събота Луис им отвори вратата, облечен в дълга черна роба, обшита с мънички златни пайети, които блещукаха като звездички в нощно небе. Обут бе в сандали.
— Тази вечер съм мандарин — съобщи той. — А ти?
— Аз ли? Нищо — отвърна Наталия.
Джак забеляза, че Луис искаше да я целуне по бузата, но тя леко му се изплъзна. Мразеше да я целуват по бузата.
— Здравей, Джак! Влизай и се събличай — приветствува го Луис.
Апартаментът на Луис и Боб бе претъпкан като на предколедното тържество, но тълпата сега бе по-пъстра и непретенциозна. Идеята за карнавал бе провокирала някои фантастични приумици. Джак зърна маскирана като дявол мъжка фигура в тясно прилепнал черен клин, с червени рога, закрепени на шапчицата и с камшик в ръка. Една жена и компаньонът й, най-вероятно, бяха предрешени като пеперудки — с дълги прозрачни шлейфове, наметнати върху трика с пъстри криле, закрепени върху раменете с тънка тел. Джак забеляза Елси, облечена цялата в черно — в черна набрана пола, нито дълга, нито къса, пристегната с широк бял колан и в черни обувки с високи токове. Светлата й коса, дръпната от лицето и пристегната отзад с нещо, се спускаше сега под раменете. Очите му се задържаха върху нея, почти на границата на общия кипеж, залял наоколо по-възрастната тълпа, но в момента Елси не участвуваше във веселието. Стоеше изправена и разговаряше с една дългокоса млада жена, в която Джак разпозна Дженивиев, бившата приятелка на Елси.
Напитки. И наздравици. Изабел Катц бе в дворцово облекло — в бричове и розова туника. Луис носеше дълга жълта китайска роба, а под нея бе с вечерния си панталон, лачените черни обувки и бялата копринена риза с черна папионка. Джак не познаваше половината от гостите или те така се бяха дегизирали, че изобщо не можеше да ги разпознае. Някои носеха маски.
— Колко назад във времето ме връща тази вечер. Оказва се, че все още мога да се забавлявам! — сподели Луис с Наталия. — Всичко изглежда съвсем както преди! Точно както изглеждаш и ти в този миг! — Въпреки съветите на лекарите, Луис бе вече леко на градус.
Думите на възхищение бяха отправени към „дегизировката“ на Наталия, състояща се просто от един стар костюм — черна пола на тънки оранжеви райета и плътно прилепнал по тялото й тесен жакет с дълги ръкави. Сутринта Наталия го бе изровила от дъното на някакъв килер и макар и да не бе отчайващо измачкан, добре го беше изгладила. Каза на Джак, че често го носела няколко години преди да се запознаят и от чисто сантиментални подбуди не искала да го изхвърли. Джак не можа да отбележи големите достойнства на този костюм, но Луис изпадна във възторг подобно влюбен, възкресил в спомените си срещите със своята любима.