Сандвичите на коктейлната маса бяха почти на привършване и ако Луис и Боб възнамеряваха да сервират нещо по-специално, то още нямаше и следа от него.
— Хайде да отидем у дома — предложи Джак. — Както преди. Искате ли?
— С Наталия? — попита Елси.
Джак поклати глава.
— Няма да можете да я откъснете от Луис с часове. Искате ли да се обзаложим? Навити ли сте?
Елси не беше съгласна и Джак отиде при Наталия, за да й каже, че взима момичетата със себе си у дома, за да похапнат бекон с яйца. Тя не би ли пожелала да дойде с тях?
— Не, ще остана още малко — отвърна Наталия.
— Още не ти я давам, Джак — изрече Луис, сякаш имаше абсолютното право да я задържи.
— Добре. Ще се видим по-късно, скъпа. Желая ти здраве, Луис! Благодаря ти за великолепната вечер!
Тримата намериха палтата си и тръгнаха. Джак се чувствуваше щастлив. Харесваше му ролята на домакин пред Елси и Марион. В апартамента на Гроув стрийт беше спокойно. Амелия отдавна спеше, а Сюзън си бе легнала както обикновено в свободната стая в коридора до ателието му. Оставила бе една запалена лампа в хола. Джак предупреди момичетата за присъствието й и помоли да не вдигат много шум.
— Не може ли да пуснем някоя касета много тихо? — попита Елси.
Невъзможно му бе да откаже нещо на Елси.
В кухнята се залови с приготвянето на менюто от канадски бекон, английски печени кифлички с масло и бъркани яйца. Марион му помагаше. Джак смля кафе, покрил с две салфетки машината, за да не бръмчи много силно. От хола се разнесоха слабите звуци на музика — за негово изумление „Четирите годишни времена“ на Вивалди.
— Би ли ми казала, Елси, защо Дженивиев трябваше да ни досажда тази вечер? — попита Марион на масата. — И защо доведе онази хулиганка със себе си?
— Не съм го направила аз. Може би Боб Кемпбъл е решил да покани всеки, който е бил на последното им голямо събиране. Онова, преди Коледа.
Марион и Джак се спогледаха.
— Поставили сме го в неудобното положение да запомня дори имената на такива хора.
— Излишно е да ми го повтаряш — каза Елси. — Вярно, признавам, че доведох Дженивиев на онова тържество преди Коледа. Но Боб ми каза, че пази списъците на поканените гости, за да може следващия път да…
— Да не ги покани, надявам се — вметна Марион.
— Сигурна съм, че е станало така — Луис или Боб са поканили Дженивиев, а Дженивиев е довлякла онази Фран — просто за да й се хареса — заяви Елси с най-сериозния си тон, с който говореше понякога, дори и обстоятелствата да не изискваха такава сериозност.
Навярно се срамуваше, че е била толкова близка с Дженивиев, помисли си Джак — забелязал бе тази вечер, че Елси е хладна и сдържана в разговора си с нея. Наля на всички още малко кафе.
— Вярно е, Боб пази списъка на гостите. Хайде, не е толкова важно.
Свършиха мълчаливо с яденето, без да събудят Сюзън или Амелия. Марион отново помогна на Джак да вдигнат масата, а той й показа къде да остави съдовете.
— Утре е неделя — отбеляза той. — По-точно днес е неделя.
Навън се зазоряваше. Джак изгаси лампата.
— Елси? — извика тихо Марион в хола. — Изчезнала е. Къде ли е хукнала пак?
— Сега ще я намеря — усмихна се Джак и се запъти към спалнята.
Елси лежеше с лице към възглавницата. Издърпала бе наполовина покривката на леглото. В дрезгавата предутринна светлина изглеждаше така, сякаш летеше във въздуха, с черна разперена пола и ръце, обгърнали възглавницата над главата й. Джак почувствува приятно вълнение или прималяване, или и двете едновременно. Коленичи до леглото, обзет от внезапния порив да я целуне по бузата и да я събуди, но нещо го спря или, може би, уплаши. Миглите й затрепкаха и тя отвори очи.
— Обичам те — прошепна той.
Елси внезапно се засмя като дете, събудило се след хубав сън.
— Дълго ли спах?
— Може би половин час.
Джак излезе с тях на улицата, за да им намери такси. Не искаха той да се обажда по телефона, въпреки безумно претоварения утринен час — шест без петнадесет. Закрачиха към Седмо авеню.
— Ето го там! — Джак сниши гласа си близо до шепот.
На дванадесетина крачки от тях, в синкавата утринна мъгла, с Бог на каишка стоеше Линдърман, загърнат в старото си палто. Проследи ги с поглед, когато пресичаха Блийкър. Навярно го бяха сварили по време на обичайните му похождения из квартала.