— Това ли е онзи възрастен мъж? — попита Марион.
— Да! — просъска Елси. — Върви по-бързо и не се оглеждай!
Внезапен пристъп на веселие обхвана Джак, той отметна глава назад и се разсмя с цяло гърло. Старият Линдърман положително си мислеше, че е прекарал нощта с двете момичета, една от които беше Елси, а другата — пикантна добавка.
Елси се наведе в безуспешен опит да сдържи кикота си.
— Ей, Джак! Мога да си представя какво си мисли! Ха-ха!
Джак размаха ръце по средата на почти пустото Седмо авеню. Отдръпна се, за да направи път на един камион. В следващите тридесет секунди вече бяха спрели такси. Настоя да им даде пет долара за пътната такса.
— Вземете ги! И без излишни спорове! — каза натъртено Джак и затръшна вратичката на таксито.
Постоя няколко мига на тротоара с лице към Гроув стрийт, като се опасяваше да не изникне отнякъде в зрителното му поле тъмната сянка на Линдърман, но това не се случи. После се упъти към дома, пресече Блийкър без да поглежда встрани, упорито нежелаещ да забележи даже гърба на Линдърман и кучето му, притаени до една стена. Тихо влезе в апартамента и написа бележка на Сюзън, която остави на кухненската маса.
„Късно през нощта. Наталия още я няма.
Облече си пижамата и изми зъбите си в банята. Мислеше да отиде в ателието си, запали лампата за няколко мига и се полюбува на трите снимки на Елси, заемащи цяла страница в списанията, от които внимателно ги беше изрязал. Но иззад притворените си клепачи съзираше далеч по-удивителен образ — Елси, склонила глава върху възглавницата, унесена в сън. Обичам те, й бе казал тогава, щастлив и замаян. Елси щеше ли да запомни тези думи? И имаше ли някакво значение ще ги запомни ли или не? Колко ли пъти бе слушала тези думи от устата на своите приятели — и момичета, и момчета? Вярно бе, че е мъничко влюбен в Елси. Но освен че тя не харесваше момчетата и мъжете, самият той не изпитваше желание да легне с нея. Щастлив бе само от факта, че тя съществува.
А Елси и Наталия? Ето ти друга изненада! Какво ли бяха намислили? Няколко вечери вече Наталия се прибираше у дома в полунощ. Наистина ли прекарваше времето си с Изабел Катц? Или с някой от нейните клиенти?
Джак си легна уморен и щастлив и заспа веднага.
Глава двадесет и четвърта
Ако в онази неделна утрин Ралф Линдърман бе намерил такси на Гроув или Седмо авеню, то щеше да ги последва веднага. Видял бе с очите си как Джон Съдърланд дава пари на Елси и другото момиче. Естествено, той им бе заплатил за нощта по джентълменски начин, под претекста, че им дава пари за такси. И на двете! Ралф май не бе виждал преди другото момиче, малко по-високо от Елси, в панталони, с тъмна и късо подстригана, бухнала над ушите коса. Ралф бе пресякъл Гроув и се бе притаил в сянката на един вход, придърпвайки Бог по-близо към вратата, но Джон Съдърланд бе прекосил тротоара, без да поглежда към отсрещната страна на улицата и някак самоуверено вирнал глава се бе запътил към дома си, видимо предоволен от себе си.
Днес Ралф бе свободен до шест следобед. Работните му часове в „Пламтящата аркада“ постоянно се меняха. Сега искаха от него на всеки половин час да се разхожда по протежението на аркадата и обратно. Малко му бе, че е принуден да наблюдава човешката тиня от всевъзможни раси, която се процеждаше през входа, ами сега трябваше и да следи движенията им вътре — да ги гледа как вдигат гюрултия и просташки се задяват, невинаги на шега, как се въргалят по земята или се притискат до стените, опипвайки се един друг или още по-лошо. Веднъж бе спрял група младежи, която му се бе сторила банда похитители, но пазвантинът бе взел на подбив опасенията му. Проститутките бяха станали толкова нагли със своята клиентела, че нямаха нужда от уединение. Уединението — па макар и само желанието да останеш с някого насаме — бе забравена черта на миналото. Променливите работни смени бяха разбили спокойния сън на Ралф и сега бе станал още по-раздразнителен, отколкото по времето, когато работеше в Мидълтаун Уест Паркинг. Сънят му беше здрав единствено в часовете между седем сутринта и дванадесет по обяд, ако те бяха свободни — иначе се будеше на всеки два часа.
Тази неделя успя да поспи въпреки ужасния си потрес при вида на Елси, блудстваща със Съдърланд. Подозираше, че Съдърланд го е излъгал за новата работа на Елси като фотомодел. Фотомоделите, рекламиращи модно облекло, изкарваха добри пари — ако припечелваше достатъчно, защо й бе нужно да проституира? Жалко! Срам и тъга! Ако знаеше къде може да намери Елси, той щеше да я накара да се засрами от мръсната си сделка със Съдърланд и да й сложи край. Щеше да й заплаща, за да се откаже час по-скоро, щеше да й дава половината си надница, за да има с какво да живее. И Елси щеше най-сетне да разбере, че той я обожава и не иска нищо в замяна на чувствата си, както правеше Съдърланд.