Този художествен експеримент представляваше огромна черно-жълта пеперуда, заобиколена от зелени дървета, пропорционално намаляващи в далечината. Отново бе оставила празно място между жълтото ръбче на черните крилца и жълтите точици по тях.
— Възхитително! — възкликна Джак. — Наистина, много е хубаво. Семпло и декоративно.
Боичките лежаха разпилени върху ниското й бюро.
— Когато изсъхне, ще го покажа на мама.
— Когато изсъхне — рече Джак и излезе от стаята.
Наталия си приготвяше друго питие.
— Засега Боб няма нужда от помощ. Иска да остане сам.
— Но какво се е случило? — прошепна Джак.
— Снощи… тази сутрин Луис заяви, че иска да се оттегли в спалнята си и да поспи. Беше около девет часа. Двамата имат отделни спални, „за пред хората“, както ми е казвал Луис — нали разбираш. И така, Боб влязъл в спалнята в три следобед и заварил Луис да лежи върху покривката на леглото със скръстени на гърдите ръце, облечен все още в онази китайска роба и си помислил, че прилича на… Е, не могъл да го събуди — прошепна Наталия ужасена. — Бил даже студен. Свръхдоза, Боб видял празното шишенце. И то в комбинация с алкохол… — Наталия отпи от уискито си. — Боб каза, че през последните два часа слагал чинии в съдомиячката и разтребвал къщата! Това било единственият начин да го понесе. Не отговарял на телефона и не казал на никой друг, освен на мен.
Джак бе потресен, макар и да го беше предчувствал.
— Не е ли извикал полицията? Или бърза помощ? Искаш да кажеш, че Луис така си лежи там, в спалнята?
— Да! Казах на Боб, че бих могла да извикам полицията, но той не бе съгласен. — Наталия зачупи ръце — жест, който Джак бе забелязвал често пъти у нея в моменти на безизходица. Тя отметна косата си назад от лицето, неспокойна и напрегната. — Сигурно ще го направи, щом дойде поне малко на себе си, да речем, до един час.
Ала Джак познаваше добре Боб и можеше да си го представи как се разтакава зашеметен с часове из апартамента, забърсвайки праха на книгите, може би.
— Той не може да прекара нощта с Луис там, скъпа. Вече е пет часа!
— Зная. Прав си. — Наталия погледна мрачно към телефона.
Ако се обади на Боб, той няма да вдигне слушалката, тъй като би си помислил, че е някой друг, каза си Джак.
Амелия притича в хола с рисунката в ръце.
— Мамо!
Наталия втренчи невиждащ поглед в акварела, после очите й се фокусираха и можа да го разгледа.
— Чудесно, скъпа. Да. Мога ли да го взема? За моята стая?
Амелия изглеждаше поласкана.
— Да, мамо.
Пеперудата в жълто и черно напомни на Джак за китайската роба на Луис. Наталия и Амелия отидоха в спалнята, за да изберат място за акварела и Джак изчака, знаейки добре, че рано или късно Наталия трябва да вземе решение. Тя се върна в хола, взе телефонната слушалка и позвъни. След няколко секунди я сложи обратно и каза на Джак:
— Не отговаря. Мисля, че ще се наложи да отида.
— Съгласен съм. Ще дойда с теб. Впрочем… ако нямаш нищо против.
— Не си длъжен — простена Наталия със сгърчено от болка лице.
— Настоявам — тихо каза Джак. Приближи се до нея, но без да я докосва. — Зная, че ти е тежко, скъпа. Мъчителна история. Хайде да видим, ще може ли да отведем Амелия при Макс и Илейн.
Джак телефонира на семейство Армстронг. Илейн се съгласи веднага, щели да си бъдат цялата вечер у дома — Джак й съобщи, че идват след десетина минути. Тръгнаха по западната Единадесета улица и спряха едно такси, което изчака няколко минути, докато Джак изпрати Амелия. Амелия бе очарована да прекара вечерта със семейство Армстронг и сина им Джейсън. Джак обясни, че ще се върнат за детето навярно преди десет, в противен случай ще позвънят. Намислил бе да им каже, че ги поканили на гости в последния момент приятели, живеещи в северната част на града, но не даде никакво обяснение, само им благодари и се затича към таксито.
На вратата Наталия трябваше да поговори с портиера на Боб и Луис, с когото се познаваше, тъй като Боб не отговаряше на позвъняванията отдолу.
— Той не знае, че съм аз, Джордж — каза Наталия. — Иначе щеше да ни пусне. Ела с нас, ако искаш, Джордж.
Портиерът се качи заедно с тях. Наталия извика Боб през затворената врата и той леко я открехна.
Боб ги посрещна по риза, панталони и домашни чехли, с кърпа за избърсване на съдовете в ръце. Джак предостави цялата инициатива на Наталия. Наложително бе да се обадят незабавно на полицията. Боб примирено се съгласи. Джак предложи услугите си, но Наталия предпочете лично тя да проведе разговора. За негово облекчение, тя не поиска да види Луис, нито пък Боб я попита желае ли това. Джак знаеше къде се намират спалните — някъде надясно от фоайето, в дъното на коридора. Наталия сигурно знаеше къде по-точно. Боб беше пребледнял като платно и ръцете му леко трепереха. Наталия запали повече лампи в апартамента. Полицията дойде след петнадесетина минути, придружена от няколко човека от „Бърза помощ“. Джак едва извърна глава към коридора, където изнасяха на носилка покритото с чаршаф тяло на Луис. До този момент Наталия вече бе успяла да убеди Боб да прекара остатъка от вечерта и нощта заедно с тях. Боб взе някои свои домашни принадлежности в една голяма чанта.