Отидоха в унгарския ресторант на Седмо авеню, където храната беше добра, но обслужването — мудно. Нямаше значение. Джак внимателно слушаше. Елси бе седнала до него. Наталия — срещу двамата, с гръб към ресторанта. Наталия обичаше да гледа право в очите хората, с които разговаря. Гулашът от юфка най-сетне пристигна, придружен от бутилка червено розе. Елси се хранеше с обичайния си апетит, което Джак намираше за привлекателно, може би защото беше здравословно. Върнаха се към темата за изпита й утре. Елси не харесваше Хемингуей.
— Но защо? — попита Джак.
— Не е изобилен като другите — отвърна Елси и хвърли бърз поглед към Джак.
Джак разбра какво иска да каже. Хемингуей не беше обстоятелствен в детайлите. Забеляза развеселеното лице на Наталия.
— Например? — попита тя.
— Ами когато пише в „За кого бият камбаните“, че героят е сложил ръка на корема на жена си, понеже е бременна, и й казва нещо глупаво. Като малко момче. А трябва да се приеме като нещо много сериозно. Това ме разсмива.
Усмихната, Наталия се облегна назад в стола.
— Тогава просто напиши, че считаш Хемингуей за лековат и повърхностен и им обясни защо.
— Така ли? — Доверието на Елси изникна заедно с въпроса. — Ще го напиша. Повърхностен и лековат. Точно така го чувствам.
Наталия размени бърз поглед с Джак.
Джак трябваше да стане и да потърси келнера, за да платят сметката и когато най-сетне го принуди да дойде с него на масата, завари Наталия и Елси увлечени в жив разговор, приведени една към друга над масата.
Взеха такси и се отправиха първо в южна посока, за да изпратят Елси. Джак каза, че искал да я види как отваря външната врата, за да бъде спокоен. Мислеше едновременно за възможността Линдърман да се е спотаил наоколо и за това, че Елси трябва добре да си отспи тази нощ, макар и да не го изрази гласно. Квартирата на Елси и Марион се намираше в голяма мрачна сграда на източната страна на Грийн стрийт, четири или пет етажа висока. Елси имаше собствен ключ и Джак, застанал на тротоара, я наблюдаваше как отваря високата, масивна врата и хлътва зад нея в тъмния вход.
Качвайки се в таксито, Джак се закле пред себе си да не прави каквито и да е коментари през следващите дни относно чувствата на Наталия към Елси, да остави Наталия сама да обясни нещо, ако имаше желание — а ако нямаше — да преглътне и търпеливо да изчака.
— А сега ние трябва да свърнем по Гроув стрийт — каза той на шофьора. — Затова минете по Бедфорд и спрете на ъгъла, ако обичате.
Таксито даде на заден ход и направи ляв завой към Уест Хаустън.
— Колко е напреднала! Не мислиш ли?
— Да, и то главоломно. Даже и начинът, по който говори… Вече не сдъвква думите. Може би влиянието на Марион. Упражненията на Марион по…
— Аз научих Елси да казва „представям“, а не „приставим“ — прекъсна го Наталия. — Не се искат големи усилия да произнасяш отчетливо в думите „е“-то.
Върнаха се у дома достатъчно рано, за да успее Сюзън да хване автобуса до Ривърсайд. Сюзън четеше на бялата маса, а край книгата й се мъдреше празна чаша кафе. Всичко беше наред.
Наталия се пъхна под душа, след малко Джак я последва. Много му се искаше да се люби с нея тази вечер, ако тя имаше настроение след ден като днешния. Но беше се излъгал. Целуна я в леглото по бузата за лека нощ, после по устните, притисна леко гърдите й, както често правеше и всичко после тръгна както бе желал. Бе горд от постижението си, тъй като я бе довел два пъти до кулминация. Нима Елси възбуждаше и двамата? Не, не мислеше така, поне за себе си. Наталия бе реална и осезаема, познаваше и най-малката грапавинка на кожата на бедрата й, обичаше я. Бяха създали заедно дете. Наталия не бе неизследвана територия, нито пък малка ларва, от която можеше да се излюпи, или не, красива пеперуда.
— Ти си ми хлябът — тихо каза Джак, когато Наталия запали цигара.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя през смях.
Джак се облегна назад с ръце зад главата.
— Истински. Същината на живота, разбираш ли?
Глава двадесет и осма
Барът „Гей найтиз“ изглеждаше така: по протежението на цялата фасада, включително и над входа, се полюшваха от нощния ветрец провесени копринени халати, раирани пижами, къси прозрачни нощнички, повечето купени от магазинчета за преоценени стоки. Когато Джак и Наталия пристигнаха от театъра в центъра на града, вече минаваше единадесет. Хората се тълпяха отвън, някои с чаши в ръце, и всички без изключение бяха облечени доста чудато.