Наталия си проправи път спокойно към вратата.
Вътрешността на заведението се състоеше от стар паянтов бар и художествена галерия: в дъното му бе издигнат малък подиум, на който бе седнал мъж, подрънкващ на китара, въпреки липсата на внимание от страна на публиката. Джак се огледа за Елси и Марион, ала не успя да забележи и двете. Наталия кимна на няколко души, които я поздравиха — възможно бе да ги познава, но не бе изключено и да не ги е виждала досега, помисли си Джак. Трудно бе да се намери свободна маса, но навярно биха могли да пийнат нещо на бара. Картините, окачени по стените, бяха от типа, който Джак ненавиждаше, макар и неприязънта му към тях да бе примесена и с немалко изумление: детински цапаници с гъста маслена паста, насечени от груби, черни контури, изобразяващи автомобилни катастрофи, експлозии или сексуални сцени. Най-странното бе, че някои хора купуваха този боклук.
— Здравейте! — внезапно изникна отнякъде Марион пред тях. — Ние сме ей там. — Тя посочи страничната сцена. — Искате ли да ви донеса нещо за пиене?
Джак предложи сам да донесе напитките, но Марион заяви, че познава бармана.
— Джонатан! — извика тя.
Когато Джак и Наталия получиха скоча си — за себе си Марион не бе поръчала нищо — тя ги поведе през гъмжилото към масата, където Елси, облечена отново в бяло, разговаряше с млад мъж, прилепил гръб към стената. Свещта, поставена направо върху масата, пращеше сред мътна локвичка восък.
— Людо — представи Марион младежа с вид на италианец или испанец, който мудно и безразлично ги огледа изпод вежди.
Елси спокойно вдигна очи и едва чуто ги поздрави. Често правеше така, нарушавайки етикета на елементарната учтивост, без обичайните възгласи на приятна изненада за хора, които скоро не са се виждали. Джак се настани колкото може по-далеч от нея, за да може да я обгърне с поглед цялата. Поради липса на място Наталия се принуди да седне в ъгълчето, до Елси.
— Как мина изпитът тази сутрин? — Джак трябваше да надвиква шума.
Елси внезапно се усмихна и очите й блеснаха.
— Мислех си, че ще трае много дълго. Нищо подобно, даже не усетих как мина времето. Час и половина. А и пишех доста бързо… Не мисля, че съм се провалила.
— Чудесно — усмихна се Джак.
Марион му обясни, че номерът на сцената й вече е минал и е пъхнала китарата си, както се надявала, на сигурно място.
— Нямам намерение да свиря повече за тоя, що духа, във вертепи като този — процеди тя през устни, потрепвайки безцелно и нервно с клечка кибрит върху масата. — Никой не може да те чуе в тази гюрултия, а и няма кой да въведе поне мъничко ред.
Наталия и Елси, които плътно седяха една до друга, нямаше защо да крещят, за да се чуват.
— О, забравих да ти кажа. — Марион се приведе към Джак. — Тая сутрин видях оня старик с кучето! Връщах се у дома след пазар с един приятел и когато стигнах до вратата, забравих да се огледам, но изведнъж го видях да се разхожда бавно на отсрещния тротоар. Хукнах по стъпалата обратно и казах на приятеля си: „Давай да вървим, не ме питай защо“, завихме покрай ъгъла към неговата къща и се забавихме там десетина минути. Надявам се да не ме е разпознал, но не съм много сигурна.
Джак си спомни за онази неделя, когато Елси и Марион бяха излезли заедно от дома му.
— Споменах за този случай на Елси, когато се върна от изпита на обяд, и тя много се ядоса и разстрои, понеже… — Марион погледна крадешком Елси — не се бях огледала първо. Елси винаги се оглежда внимателно, преди да изкачи предните стъпала, даже и да няма никой на улицата. Божичко мили, като си помисля само, няма ли какво друго да прави този старик, освен да преследва хората!
Може би единствено Елси, помисли си Джак. Заля го вълна на остро безпокойство. Възможно ли бе да е открил къде живее Елси?
— И така, Елси отиде сама следобед до „Клойстърз“ — продължи Марион, — за да се поразведри, както ми каза. А аз се чувствувам като последния глупак!
— О! — Джак леко трепна. До „Клойстърз“. Разбра защо Наталия разговаряше преди малко с Елси за гоблени. Еднорогът. Отпи една глътка от питието си и зарея поглед в тълпата наоколо, състояща се предимно от младежи, бели и тъмнокожи. Мяркаха се хомосексуалисти, пънкове в шарени дрехи, невероятни прически. От време на време Елси избухваше в смях.