— А да не споменаваме и някои по-нови — добави Холдънфийлд.
— Това пък какво трябва да означава? — Въпросът започваше да става любим на Родригес.
Холдънфийлд не реагира на предизвикателния тон:
— Ритъмът на убийствата, както обяснявах преди малко, предполага, че е започнал „краят на играта“.
— „Краят на играта“? — Ако се съди по интонацията, с която Клайн произнесе думите, очевидно му допадаше как звучат.
Холдънфийлд продължи:
— При последния случай е бил принуден да действа без план. Възможно е процесът да излиза извън контрола му. Имам усещането, че скоро ще започне да се поддава.
— Да се поддава на какво? — Блат изтърси въпроса си, както правеше в повечето случаи, едновременно злобно и неразбиращо.
Холдънфийлд го изгледа безизразно, после се обърна към Клайн:
— От колко далеч трябва да започна?
— Вероятно няма да е зле да засегнеш някои основни моменти, като за начало. Поправете ме, ако греша — продължи той и огледа присъстващите, като очевидно не очакваше да бъде поправян, — но като изключим Дейв, никой от нас, останалите, няма практически опит със серийни убийци.
Родригес като че се канеше да възрази, но си замълча.
Холдънфийлд се усмихна, но в усмивката й нямаше никаква радост.
— Поне запознати ли сте с типовете серийни убийци, според Холмс?
Груповото мърморене и кимане край масата бяха, общо взето, утвърдителни. Само Блат, за пореден път, имаше въпрос:
— Шерлок Холмс ли?
Гърни не бе сигурен дали това е глупава шега — или просто глупаво.
— Роналд М. Холмс — малко по-съвременна и всъщност действителна личност — отвърна Холдънфийлд с прекалено мил тон, който според Гърни не й подхождаше. — Холмс категоризира серийните убийци според мотивацията им: 1) — направлявани от въображаеми гласове; 2) — изпълняващи мисия да очистят света от някаква неприемлива група хора — черни, хомосексуалисти и всякакви други; 3) — такива, които целят абсолютна власт; 4) — търсачи на силни усещания, които постигат пълно удовлетворение единствено от убийство; и 5) — сексуалните убийци. Всички те обаче имат една обща черта…
— Всичките са скапани откачалки! — прекъсна я Блат със самодоволна усмивка.
— Добър опит, следовател — продължи Холдънфийлд с отровна сладост в гласа, — но общото помежду им е всъщност ужасното вътрешно напрежение. Когато убиват, те временно се чувстват облекчени. За кратко напрежението изчезва.
— Нещо като… когато правиш секс?
— Следовател Блат — гневно възкликна Клайн, — би било добра идея да изчакате с въпросите си, докато Ребека не приключи с обяснението си!
— Въпросът му всъщност е доста уместен. Оргазмът наистина облекчава сексуалното напрежение. Но все пак, поне при нормалните хора, не създава засилваща се зависимост, която да изисква все по-чести оргазми на все по-висока цена. Вярвам, че с тази си особеност серийните убийства приличат по-скоро на наркотичната зависимост.
— Зависимост към убийствата — бавно и замислено произнесе Клайн, сякаш пробваше как би звучало като заглавие в пресата.
— Драматичен израз — бе коментарът на Холдънфийлд, — но има известна доза истина в него. Серийният убиец живее в свой измислен свят — в много по-голяма степен, отколкото това важи за обикновените хора. Възможно е да се вписва нормално в обществото. Но не изпитва удовлетворение от обществения си живот, нито се интересува от реалните събития в живота на околните. Живее единствено заради фантазиите си — фантазии за контрол, власт, наказание. За него тези измислици представляват свръхреалност — свят, в който той се чувства важен, всемогъщ и жив. Някакви въпроси дотук?
— Аз имам един — заяви Клайн. — Създаде ли си вече мнение към кой тип серийни убийци принадлежи нашият?
— Да, но първо бих се радвала да чуя какво ще каже детектив Гърни по въпроса.
Гърни подозираше, че честното й професионално изражение е точно толкова фалшиво, колкото и усмивката й.
— Мъж с мисия — отговори той.
— Който се е заел да отърве света от алкохолиците? — Клайн звучеше едновременно заинтригуван и скептичен.
— Мисля, че „алкохолик“ е само част от определението за потенциалните жертви. Сигурен съм, че има още нещо, което определя именно тях като цел.