Щимел замълча и остави аудиторията сама да си представи останалото.
— Да не искаш да кажеш, че копелето е вдигнало всички във въздуха?! — Блат бе впечатлен.
— Не всички. Шестима мъртви и шестима — с тежки наранявания.
Родригес се изнерви:
— И какъв точно е смисълът на тая история?
— Смисълът е, че той си купил компонентите за мините две години преди случая. Тоест, големият финал още в самото начало е бил част от плана му.
Родригес поклати глава.
— Не виждам връзката.
Гърни я виждаше и това го караше да се чувства още по-зле.
Клайн погледна към Холдънфийлд:
— А ти какво мислиш, Бека?
— Дали смятам, че нашият човек има големи планове за края? Възможно е. Знам едно…
Прекъсна я небрежно почукване по вратата. Тя се отвори и един униформен сержант прекрачи прага. Без да влиза навътре в стаята, той се обърна към Родригес:
— Сър? Извинявам се, че ви прекъсвам. Търси ви лейтенант Нардо от Кънектикът. Казах му, че сте на съвещание. Той обаче твърди, че е спешно и трябва да говори с вас веднага.
Родригес въздъхна дълбоко — като човек, натоварен с прекалено много отговорности, което обаче не му се признава.
— Ще се обадя оттук — каза той и кимна към шкафа зад гърба си.
Сержантът излезе. Две минути по-късно телефонът иззвъня.
— Капитан Родригес слуша. — В продължение на още две минути притискаше слушалката плътно до ухото си, а на лицето му бе изписано съсредоточено изражение. — Това е много странно — заяви накрая. — Всъщност толкова е странно, лейтенанте, че бих желал да го повторите дума по дума, за да го чуе и екипът ми тук. Сега ще ви включа на високоговорител. Моля, кажете им точно каквото казахте и на мен.
Гласът, който се разнесе миг по-късно от телефона, бе напрегнат и сериозен:
— Казвам се Джон Нардо, от полицейското управление на Уичърли. Чувате ли ме?
Родригес отвърна „да“ и Нардо продължи:
— Както знаете, един от полицаите ни бе убит тази сутрин в дома на Грегъри Дърмот при изпълнение на служебния си дълг. В момента сме там заедно с целия екип за обработка на местопрестъплението. Преди двайсет минути бе получено обаждане за господин Дърмот. Човекът, който се обади, каза — цитирам: „Ти си следващият, а после идва ред на Гърни“.
Какво?! Гърни се зачуди дали е чул правилно.
Клайн помоли Нардо да повтори съобщението и той го направи.
— Телефонната компания предостави ли ви вече информация за източника? — запита Хардуик.
— Мобилен телефон. Някъде в околността. Няма данни от GPS, само местоположение на клетката. Очевидно няма и самоличност на обаждащия се.
— Кой е поел обаждането? — поинтересува се Гърни. Странно, но директната заплаха му бе подействала успокояващо. Вероятно защото всяко конкретно нещо, за което има име, е по-ограничено и съответно по-лесно се поддава на контрол от неясните възможности. Те нямат точен обхват, нито посока. Освен това нито едно от имената не беше „Маделайн“.
— Какво искате да кажете с това „кой е поел обаждането“? — учуди се Нардо.
— Казахте, че е било за господин Дърмот, не че той е говорил.
— А, да, да. Разбирам. Ами, когато звънна телефонът, господин Дърмот си беше легнал, повален от свирепа атака на мигрена. Вън от строя е, откакто намери тялото. Обаждането е било прието от член на техническия екип. Онзи, който се обадил, поискал да говори с Дърмот. Казал, че е близък негов приятел.
— С какво име се е представил?
— Доста странно. Харба… Каберда… Не, момент — тук са го записали. Харибда.
— Нещо по-особено в гласа?
— Интересно, че питате. Точно се опитват да го опишат. Дърмот дошъл на телефона и после каза, че е чул някакъв чужд акцент, или поне така му се е сторило. Нашият специалист обаче смята, че акцентът му е фалшив — че е опит да си замаскира гласа. Или може би нейния глас — нито един от двама им не бе сигурен за пола. И така. Вижте какво, момчета, съжалявам, но трябва да се връщам към задачите тук. Просто исках да ви осведомя за основните факти. Ще се свържем пак с вас, когато открием нещо ново.