— Тук пише „щат Ню Йорк“.
— Дойдох да се видя с лейтенант Нардо — обясни Гърни.
Полицаят го измери с поглед, твърд като мускулите, които разпъваха ризата му. После сви рамене:
— Вътре.
В началото на дългата алея имаше пощенска кутия и стълб със същата височина. Табелата на него (метална, бежова, черен надпис) гласеше: „Системи за сигурност ГД“.
Гърни се гмурна под жълтата полицейска лента, която като че ли заобикаляше целия имот. Странно, но именно хладната полицейска лента отклони вниманието му към времето — за първи път през този ден. Беше студено, сиво и мрачно. Нямаше вятър. Преспички сняг, размразени и отново замръзнали, лежаха в основите на плета. Ивици черен лед проблясваха в пукнатините на асфалта.
В центъра на входната врата бе прикрепена по-дискретна версия на табелата. До вратата пък имаше малък стикер, според който къщата бе охранявана от „Ексън Сайлънт Алармс“. Когато стигна тухлените стъпала пред предната веранда, вратата се отвори. Това съвсем не беше жест за „добре дошъл“. Всъщност мъжът, който я отвори, пристъпи прага и я затвори зад гърба си. Само с периферното си зрение той отбеляза присъствието на Гърни, докато раздразнено и високо говореше по мобилния си телефон. Беше стегнат, атлетичен мъж към края на четирийсетте, със сурово лице и остър гневен поглед. Носеше черно яке, на гърба на което с големи жълти букви бе изписано „ПОЛИЦИЯ“.
— Сега чувате ли ме? — Той се премести от верандата на заскрежената морава. — Чувате ли ме сега? Добре. Казах, че имам нужда от още един лабораторен техник на местопрестъплението по най-бързия възможен начин! Не, не става! Трябва ми веднага, сега — преди да се е стъмнило. Пише се в-е-д-н-а-г-а! Коя точно част от думата не ви е ясна?! Хубаво. Благодаря. Оценявам го.
Той затвори телефона и поклати глава:
— Скапан идиот! — погледна към Гърни. — Кой, по дяволите, сте вие?!
Гърни не реагира на агресивния тон. Разбираше чудесно на какво се дължи. Емоционалното напрежение винаги бе много високо, когато ставаше въпрос за убит полицай. Напомняше за едва контролирана племенна ярост. Освен това той разпозна гласа на мъжа, който бе изпратил полицая в къщата на Дърмот. Пред него стоеше Джон Нардо.
— Аз съм Дейв Гърни, лейтенанте.
През ума на Нардо явно минаха много неща за съвсем кратко време — повечето от тях негативни. Той обаче каза само:
— Защо си тук?
Толкова прост въпрос. Изобщо не бе сигурен как да отговори, затова реши да заложи на краткостта:
— Казва, че иска да убие Дърмот и мен. Е, Дърмот е тук. Сега и аз съм тук. Няма каква по-добра примамка да предложим на копелето. Може би той ще направи хода си и тогава ще успеем да приключим с това.
— Така ли мислиш? — Злобата в гласа на Нардо не бе насочена към никого конкретно.
— Ако желаете — продължи Гърни, — мога да ви разкажа какво сме открили досега, а вие можете да направите същото за случващото се тук.
— Какво съм открил тук ли? Открих, че полицаят, когото изпратих тук по твое настояване, е мъртъв. Гари Сисек. Оставаха му два месеца до пенсия. Открих, че главата му е почти откъсната от тялото с помощта на счупена бутилка от уиски. Открих чифт кървави обувки до скапан градински стол зад ей онзи плет там! — Той размаха с широк жест ръка към задната част на къщата. — Дърмот никога преди не е виждал стола. Съседът му никога не е виждал стола. Откъде тогава се е взело скапаното нещо?! Да не би тоя проклет лунатик да си го е донесъл от вкъщи?
Гърни кимна:
— Всъщност най-вероятният отговор е „да“. Явно е част от уникално МО. Както и бутилката. Случайно марката на уискито да е „Четири рози“?
Първоначално Нардо просто го гледаше, без да разбира, като че информационният поток се бе забавил при преноса на данните.
— Божичко! — възкликна после. — Най-добре ще е да влезем вътре.
През вратата се влизаше в широко и голо централно помещение. В него липсваха мебели, килими, нямаше картини по стените. Виждаха се единствено пожарогасител и два детектора за дим. В другия край на стаята бе задната врата, а зад нея, както предположи Гърни, се намираше верандата, на която тази сутрин Грегъри Дърмот бе открил тялото на полицая. Неясните гласове отвън вероятно означаваха, че екипът за обработка на местопрестъплението все още работи в задния двор.